Деяния 21:28 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара; 2 и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме. 3 След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари. 4 И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим. (Д А 20:23) 5 А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме. (Д А 20:36) 6 И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си. 7 А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него. (Д А 6:5) 9 Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. (Д А 2:17) 10 Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав, (Д А 11:28) 11 и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически. (Д А 20:23; Д А 24:27; Д А 26:29; Еф 6:20; Фил 1:13; 2 Тим 2:9; Евр 10:34)

Д А 20:23Д А 24:27Д А 26:29Еф 6:20Фил 1:132 Тим 2:9Евр 10:34

12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим. 13 Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса. (Д А 20:24) 14 А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня! (Мт 6:10) 15 След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим. 16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме. 17 Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост. 18 На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери. 19 И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба. 20 А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона. (Д А 22:3; Рим 10:2) 21 А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите. 22 И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. 23 Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк. 24 Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона. (Чис 6:18; Д А 18:18) 25 А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство. (Д А 15:20) 26 Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос. 27 А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него, 28 викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място. (Д А 24:6) 29 Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30 Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени. (Д А 26:21) 31 И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил; 32 а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла; 33 тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил? (Д А 20:23) 34 От народа едни крещяха едно, други – друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана. 35 А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа; 36 защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го! 37 Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки? 38 та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници! (Д А 5:36) 39 А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа. (Д А 22:3) 40 А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:

Верен

от Veren

1 А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме. 3 И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари. 4 И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим^[1]. 5 И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха, докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме. 6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си. 7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. 8 А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него. 9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. 10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. 11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците^[2]. 12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим. 13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус! 14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля. 15 И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим. 16 С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем. 17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост. 18 И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини. 19 И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. 20 А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. 21 А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите. 22 И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл. 23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек; 24 вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона. 25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство. 26 Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях. 27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха: 28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. 29 Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени. 31 И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен. 32 И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две веригист. 11;, и разпитваше кой е той и какво е направил. 34 А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта^[3]. 35 А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата, 36 защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го! 37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки? 38 Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници? 39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа. 40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки: