Даниил 13:63 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Във Вавилон живееше мъж, на име Иоаким. 2 И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива. 3 Родителите и бяха праведни и научиха дъщеря си на закона Моисеев. 4 Иоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха иудеите, защото той беше най-почтен от всички. 5 В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа. 6 Те постоянно биваха в дома Иоакимов, и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела. 7 Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка. 8 И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея, 9 и извратиха ума си и отклониха очи те си, да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби. 10 Те и двамата бидоха наранени от похот към нея, но не откриваха един другиму болката си, 11 защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея. 12 И те прилежно вардеха всеки ден, да я видят, и си казваха един другиму: 13 „да си вървим, защото е време за обед“, – и, като излезеха, разделяха се един от друг; 14 но, кога се върнеха, идваха на това същото място и, като се запитваха един други за причината на това, най-после, признаха се в похотта си и тогава заедно назначиха време, кога биха могли да я намерят сама. 15 И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо. 16 А там нямаше никого, освен двамата старейшини, които се бяха потулили и я вардеха. 17 И каза тя на слугините: „донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя“. 18 Те тъй и сториха, както тя каза: затвориха градинските врата и излязоха през страничните врата, за да донесат, което им бе заповядано, и не видяха старейшините, понеже тия се бяха потулили. 19 И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха: 20 „ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас. 21 Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си“. 22 Тогава застена Сусана и каза: „натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избегна из ръцете ви. 23 За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа“. 24 И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея, 25 а единият припна и отвори градинските врата. 26 И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея. 27 Когато старейшините казаха думите си, слугите и се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана. 28 И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт. 29 И казаха те пред народа: „проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима“, – и проводиха. 30 Дойде тя и родителите и, децата и и всичките и сродници. 31 Сусана беше много нежна и хубава на лице. 32 А ония беззаконници заповядаха да и открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта и. 33 Сродниците и пък и всички, които я гледаха, плачеха. 34 А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата и. 35 Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето и се уповаваше на Господа. 36 И казаха старейшините: „когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините; 37 и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея. 38 Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях 39 и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи, 40 но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме“. 41 И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт. 42 Викна Сусана с висок глас и каза: „Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие! 43 Ти знаеш, че те лъжливо свидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене“. 44 И чу Господ гласа и, 45 и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила, 46 и завика той с висок глас: „чист съм от кръвта и!“ 47 Тогава се обърна към него целият народ и каза: „каква е тая дума, която ти изрече?“ 48 Тогава той застана сред тях и каза: „толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева? 49 Върнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея“. 50 И веднага целият народ се върна, и стареите му казаха: „седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството“. 51 Тогава Даниил им каза: „отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам“. 52 А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: „остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди, 53 произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай. 54 И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?“ Той каза: „под мастиковото“. 55 Даниил рече: „наистина, излъга ти за главата си; защото ето, Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина“. 56 Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: „семе Ханааново, а не Иудино! хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти. 57 Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви. 58 И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?“ Той отговори: „под зеления дъб“. 59 Даниил му каза: „наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби“. 60 Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява надяващите се Нему, 61 и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха; 62 и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв. 63 А Хелкия и жена му прославиха Бога за дъщеря си Сусана с Иоакима, нейния мъж, и с всички сродници, защото не бе намерено в нея срамотно дело. 64 И Даниил стана велик пред народа от тоя ден и после.