Битие 27:44 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме! (Бит 48:10; Екл 12:2) 2 (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си; 3 вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч, 4 сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5 Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч; 6 а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава: 7 донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си. 8 Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам: 9 иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича; 10 а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си. 11 Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък; 12 баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия. 13 А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес. 14 Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му. 15 И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова; 16 а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи; 17 и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова. 18 Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой? 19 Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослави душата ти. 20 И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми. 21 И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не. 22 Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът – глас Иаковов, а ръцете – ръце Исавови. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови 24 и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм. 25 Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи. 26 Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни. 27 Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил; (Евр 11:20) 28 да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино; 29 народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат – да бъдат проклети; които те благославят – да бъдат благословени! (Чис 22:6; Чис 24:9) 30 Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, – и брат му Исав си дойде от лов. 31 Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав. 33 И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен. 34 Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене! (Евр 12:17) 35 Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия. 36 И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия? (Бит 25:33) 37 Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой? 38 Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака. (Евр 12:17) 39 И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; (Евр 11:20) 40 ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си. (4 Цар 8:20; 2 Лет 21:8) 41 Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова. (Авд 1:10) 42 И обадиха на Ревека думите на по-стария и син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие; 43 затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан; 44 и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти, 45 докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви? 46 И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот? (Бит 26:34)

Верен

от Veren

1 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Сине мой! А той му каза: Ето ме. 2 Тогава той каза: Ето, аз вече остарях, не зная в кой ден ще умра. 3 И така, вземи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов, 4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови лов и да го донесе. 6 Тогава Ревека проговори на сина си Яков и каза: Ето, аз чух баща ти да говори на брат ти Исав така: 7 Донеси ми лов и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра. 8 И така, сине мой, сега послушай гласа ми в това, което ти поръчвам. 9 Иди още сега в стадото и ми донеси оттам две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10 и ти ще го поднесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре. 11 Но Яков каза на майка си Ревека: Ето, брат ми Исав е космат мъж^[1], а аз съм гладък мъж. 12 Може би баща ми ще ме попипа, и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13 А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми и иди ми ги донеси! 14 И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си. И майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15 После Ревека взе добрите дрехи на по-възрастния си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков, 16 а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи. 17 И даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила. 18 И той отиде при баща си и каза: Татко мой! А Исаак каза: Ето ме. Кой си ти, сине мой? 19 А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти! 20 Но Исаак каза на сина си: Как стана, сине мой, че го намери толкова бързо? А той каза: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех. 21 Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не. 22 И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исавст. 11;. И го благослови. 24 И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз. 25 Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи. 26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой. 27 И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови^[2], като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД. 28 Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино! 29 Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си^[3] и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя! 30 Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си. 31 И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав. 33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови лов и ми поднесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? И благословен ще бъде. 34 Когато Исав чу думите на баща си, извика със силен и много жален вик и каза на баща си: Благослови и мен, и мен, татко мой! 35 А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36 И Исав каза: Затова ли се казва Яков, защото сега втори път той ме е спънал! Отне първородството ми, и ето, сега е отнел и благословението ми! И каза: Не си ли задържал за мен благословение? 37 А Исаак в отговор каза на Исав: Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и младо вино. И сега какво да сторя за теб, сине мой? 38 И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас. 39 Тогава баща му Исаак в отговор му казаст. 27;: Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе. 40 От меча си ще живееш и ще слугуваш на брат си, но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще строшиш ярема му от врата си. 41 И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков. 42 И казаха на Ревека думите на по-възрастния ѝ син Исав, затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие. 43 И така, сине мой, послушай думите ми, стани и бягай при брат ми Лаван в Харан, 44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти, 45 докато премине от теб гнева на брат ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетейските дъщери! Ако и Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо ми е този живот?