от Veren1И Соломон се сроди с египетския цар, фараона, и взе дъщерята на фараона и я доведе в Давидовия град, докато свърши строежа на къщата си и на ГОСПОДНИЯ дом, и на стената около Ерусалим.2А народът жертваше по високите места, понеже до онези дни нямаше дом, построен за ГОСПОДНОТО Име.3И Соломон възлюби ГОСПОДА и ходеше в наредбите на баща си Давид[1], само че и той жертваше и кадеше по високите места[2].4И царят отиде в Гаваон, за да жертва там, защото това беше голямото високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи олтар.5В Гаваон ГОСПОД се яви на Соломон в сън през нощта и Бог каза: Искай какво да ти дам!6А Соломон каза: Ти си оказал голяма милост на слугата Си, баща ми Давид, понеже той е ходил пред Теб във вярност, в правда и в правота на сърцето с Теб; и Ти си запазил за него тази голяма милост и си му дал син да седи на престола му, както е днес.7И сега, ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид; но аз съм малко момче, не зная как да излизам и да влизам.8И слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал – голям народ, който поради множеството си не може нито да се преброи, нито да се пресметне.9Затова дай на слугата Си слушащо[3] сърце, за да съди народа Ти и да различава между добро и зло, защото кой може да съди този Твой голям народ?10И думата се видя добра на Господа, че Соломон беше поискал това нещо.11И Бог му каза: Понеже поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатства, нито поиска живота на враговете си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,12ето, направих според думите ти. Ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди теб не е имало никой като теб и след теб няма да се издигне никой като теб.13Дадох ти също и каквото не поиска – и богатства, и слава – така че между царете няма да има никой като теб през всичките ти дни.14И ако ходиш в Моите пътища, да пазиш наредбите Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид[4], тогава ще продължа дните ти.15Тогава Соломон се събуди, и ето, беше сън. И той дойде в Ерусалим и застана пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, и принесе всеизгаряния, и принесе примирителни жертви, и направи угощение за всичките си слуги.16Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него.17И едната жена каза: О, господарю мой, аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих при нея в къщата.18И на третия ден, след като родих, и тази жена роди. И бяхме заедно, нямаше чужд човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.19И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.20А тя станала посред нощ и взела сина ми от страната ми, докато слугинята ти спеше, и го сложила на пазвата си, а мъртвия си син сложила на моята пазва.21И когато станах на сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но когато го разгледах на сутринта, ето, не беше моят син, когото бях родила.22А другата жена каза: Не! Моят син е живият, а твоят син е мъртвият! А онази каза: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият! Така говореха пред царя.23Тогава царят каза: Едната казва: Този, живият, е моят син, а твоят син е мъртвият. А другата казва: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият.24И царят каза: Донесете ми меч. И донесоха меча пред царя.25И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата.26Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина ѝ, и каза: О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го!27Тогава царят отговори и каза: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е майка му.28И целият Израил чу за съда, който царят беше отсъдил, и се убояха от царя, защото видяха, че Божията мъдрост беше в него, за да раздава правосъдие.