от Veren1В дните на Давид настана глад три години подред. И Давид потърси лицето на ГОСПОДА и ГОСПОД каза: Това е заради Саул и заради кръвожадния му дом, понеже изби гаваонците.2Тогава царят повика гаваонците и им говори. А гаваонците не бяха от израилевите синове, а от остатъка на аморейците. И израилевите синове им се бяха заклели да ги пощадят, но Саул беше поискал да ги убие в ревността си за синовете на Израил и Юда.3И Давид каза на гаваонците: Какво да направя за вас? И с какво да направя умилостивение, за да благословите ГОСПОДНОТО наследство?4А гаваонците му казаха: Не ни е нито за сребро, нито за злато от Саул и неговия дом, нито пък да убиеш за нас някого в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.5Тогава те казаха на царя: От човека, който ни погубваше и който замисляше зло против нас, да бъдем изтребени и да не останем в никоя от израилевите области,6нека ни се дадат седем мъже от синовете му, за да ги обесим пред ГОСПОДА в Гавая на Саул, избрания на ГОСПОДА. И царят каза: Ще ви ги дам.7Но царят пожали Мемфивостей, сина на Йонатан, сина на Саул, заради ГОСПОДНАТА клетва, която беше между тях, между Давид и Йонатан, сина на Саул.8И царят взе двамата сина на Ресфа, дъщерята на Аия, които беше родила на Саул, Армоний и Мемфивостей, и петимата сина на Михала[1], дъщерята на Саул, които беше родила на Адриил, сина на меолатянина Верзелай,9и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред ГОСПОДА. Така седемте паднаха заедно и бяха убити в първите дни на жетвата, в началото на ечемичната жетва.10А Ресфа, дъщерята на Аия, взе вретище и си го постла на скалата от началото на жетвата докато дъждът се изля върху мъртвите от небето; и не оставяше да се докоснат до тях нито небесните птици през деня, нито полските зверове през нощта.11И съобщиха на Давид какво беше направила Ресфа, дъщерята на Аия, наложницата на Саул.12Тогава Давид отиде и взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от гражданите на Явис-Галаад, които ги бяха откраднали от площада на Ветсан, където филистимците ги бяха обесили в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе.13И той изнесе оттам костите на Саул и костите на сина му Йонатан. После събраха костите на обесените,14и ги погребаха с костите на Саул и на сина му Йонатан във вениаминовата земя в Сила, в гроба на баща му Кис. Така те изпълниха всичко, което царят заповяда. И след това Бог чу молитвата за земята.15И филистимците отново направиха война с Израил. И Давид слезе, и слугите му с него, и се биха срещу филистимците. И Давид се изтощи.16И Исви-Венов, който беше от синовете на Рафа[2], чието копие тежеше триста сикъла бронз, и който беше препасан с нов меч, мислеше да убие Давид.17Но Ависей, синът на Саруя, му дойде на помощ и удари филистимеца, и го уби. Тогава мъжете на Давид му се заклеха и казаха: Ти няма повече да излизаш с нас на бой, за да не угасиш светилото на Израил!18А след това отново настана бой с филистимците в Гов. Тогава хусатецът Сивехай уби Саф, който беше от синовете на Рафа.19И отново настана бой с филистимците в Гов. Тогава Елханан, синът на витлеемеца Яаре-Орегим уби гетеца Голиат, а дръжката на копието му беше като кросно на тъкач.20И отново настана бой в Гет. Там имаше един мъж с висок ръст, който имаше по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на краката си – двадесет и четири на брой; и той също се беше родил на Рафа.21И когато той хвърли позор върху Израил, Йонатан, синът на Давидовия брат Сама, го уби.22Тези четиримата се бяха родили на Рафа в Гет. И те паднаха чрез ръката на Давид и чрез ръката на слугите му.