от Veren1За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми.2Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя.3Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда?4Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат. (Села.)5Душо моя, тихо се уповавай само на Бога, защото от Него е очакването ми.6Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост – няма да се поклатяст. 2;!7В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога.8Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.)9Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже – лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх.10Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него.11Веднъж говори Бог, и два пъти чух това – че силата е Божия.12И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му.