от Veren1За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът жадува за водните потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже!2Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?3Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?4Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше.5Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.6Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар.7Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.8ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта – молитва към Бога на моя живот.9Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?10Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?[1]11Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.