от Veren1Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам!2Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен.3Към светиите на земята, към славните е цялото ми благоволение.4Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема.5ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий.6Делът ми падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство!7Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцетобукв.: бъбреците; т. е. вътрешният човек ми ме наставлява.8Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя.9Затова сърцето ми се радва и душата[1] ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност,10защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.11Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб – веселия навеки.