от Veren1Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?2Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.3Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.4Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена[1].5Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.6Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.7Челото ти зад булото ти е като парче от нар.8Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.9Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците – и я похвалиха.10Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знаменаст. 4;?11Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.12Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.13Обърни се, обърни се, Суламит[2], завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? – Нещо като танца на Маханаим.