от Veren1Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.2Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.3Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.4Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.5Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.6Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.7Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.8Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.9Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.10Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!11Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.12Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.13На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!14Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно.15Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.16Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.17Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен[1] по разцепените планини.