от Veren1Песен на песните[1], на Соломон.2Нека ме целуне с целувките на устата си – защото любовта ти е по-добра от вино.3Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло – затова те обичат девиците.4Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!5Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.6Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.7Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?8Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.9На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.10Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.11Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.12Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.13Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.14Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.15Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.16Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.17Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни – кипарис.