1ГОСПОДНОТО слово, което беше към Осия, сина на Веирий, в дните на юдовите царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия и в дните на израилевия цар Еровоам, сина на Йоас.2Когато ГОСПОД започна да говори с Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си жена блудница и добий деца от блудство, защото земята постоянно блудства и се отклони от ГОСПОДА.3И той отиде и взе Гомер, дъщерята на Девлаим, и тя забременя и му роди син.4И ГОСПОД му каза: Наречи го Езраел, защото още малко и ще накажа дома на Ииуй за кръвопролитието в Езраел и ще прекратя царството на израилевия дом.5И в онзи ден ще строша лъка на Израил в долината Езраел.6И тя пак забременя и роди дъщеря. И Той му каза: Наречи я Ло Рухама[1], защото няма вече да продължа да оказвам милост на израилевия дом, и никак няма да им простя.7А на юдовия дом ще окажа милост и ще ги спася чрез ГОСПОДА, техния Бог; и няма да ги спася с лък и с меч, и с война или с коне и с конници.8И когато отби Ло Рухама, забременя и роди син.9И ГОСПОД каза: Наречи го Ло Амми[2], защото вие не сте Мой народ и Аз няма да бъда ваш Бог.10Но броят на израилевите синове ще бъде като морския пясък, който не може да се премери и не може да се преброи. И вместо онова, което им се каза: Не сте Мой народ, ще им се каже: Синове на живия Бог.11И юдовите синове и израилевите синове ще се съберат заедно и ще си поставят един вожд, и ще се изкачат от земята, защото велик ще бъде денят на Езраел.