1А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият.2Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа.3И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му.4А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея.6Но Иисус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен.7Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас.8Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение.9Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.10Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.11А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде.12А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата?13И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.14И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе.16И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.17А като се свечери, Той дойде с дванадесетте.18И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде.19А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?20А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото.21Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него[1]; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил.22И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло.23Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея.24И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина.25Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.27И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: „Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат[2].“28А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.29Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма!30Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 72;.31А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите.32Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля.33И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.34И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.35И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза:36Авва[3], Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.37И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?38Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.40А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.41И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.42Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.43И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините.44А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво.45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше.46И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.47А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.48Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите?49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията[4].50Тогава всички Го оставиха и се разбягахаст. 27;.51А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха.52А той остави лененото платно и избяга гол.53И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците.54А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня.55А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха.56Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха.57После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.59Но и така свидетелствата им не си съвпадаха.60Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?61А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?62А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?64Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.65А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.66И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.67И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина.68А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя.69Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.70А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава).71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите.72И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пътист. 30;. И като размисли за това, заплака.