Лука 4

Верен

от Veren

1 А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни, 

2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня. 

3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб. 

4 Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“ 

5 Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза: 

6 На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам. 

7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. 

8 А Иисус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ 

9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу, 

10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят; 

11 и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“ 

12 А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“ 

13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. 

14 А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност. 

15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха. 

16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете. 

17 Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано: 

18 „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 

19 да проглася благоприятната Господна година.“ 

20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 

21 И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 

22 И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф? 

23 А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум. 

24 Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място. 

25 Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; 

26 но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска. 

27 Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман. 

28 Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв, 

29 и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу. 

30 Но Той мина посред тях и си отиде. 

31 И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден. 

32 А те се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт. 

33 И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас: 

34 Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи. 

35 Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди. 

36 И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат. 

37 И слухът за Него се разнесе по всичките околни места. 

38 И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея. 

39 И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше. 

40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели. 

41 Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. 

42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях. 

43 Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен. 

44 И проповядваше в синагогите в Галилеяст. 15;. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.