Йов 4

Верен

от Veren

1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: 

2 Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори? 

3 Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил. 

4 Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил. 

5 А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш. 

6 Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти? 

7 Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са? 

8 Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. 

9 От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват. 

10 Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават. 

11 Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват. 

12 А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови. 

13 Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада, 

14 ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха. 

15 Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха. 

16 Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас: 

17 Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си? 

18 Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява, 

19 а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца! 

20 От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги. 

21 Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.