от Veren1След това Йов отвори устата си и прокле деня си.2И Йов заговори и каза:3Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!4Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!5Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!6Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!7Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!8Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.9Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;10защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.11Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?12Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?13Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –14с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,15или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.16Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.17Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.18Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.19Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.20Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата,21които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,22и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;23на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?24Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.25Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.26Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.