от Veren1Тогава нааматецът Софар отговори и каза:2Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?3Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?4Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.5Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,6да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.7Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?8Високи като небето са – какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са – какво можеш да познаеш?9Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.10Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?11Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?12Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?13Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,14ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.15Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;16защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.17И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.18И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.19И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.20А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.