от Veren1Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.2Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!3Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?4Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?5Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж,6за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?7Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.8Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли?9Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта?10Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?11С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.12Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.13Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб:14ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.15Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми,16защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.17Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.18Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!19Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.20Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,21преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта;22в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.