Исая 6

Верен

от Veren

1 В годината на смъртта на цар Озия видях Господа, седнал на висок и извисен престол и полите Му изпълваха храма. 

2 Над Него стояха серафими; всеки от тях имаше по шест криле – с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си, и с две летеше. 

3 И викаха един към друг и казваха: Свят, свят, свят ГОСПОД на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя! 

4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на викащия и домът се изпълни с дим. 

5 Тогава казах: Горко ми, защото загинах! – понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни – понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Войнствата. 

6 Тогава един от серафимите долетя при мен и имаше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара. 

7 И го допря до устата ми и каза: Ето, това се допря до устните ти, и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти. 

8 И чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? И казах: Ето ме, изпрати мен. 

9 И каза: Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но няма да разберете, и с очи ще видите, но няма да проумеете. 

10 Направѝ да затлъстее сърцето на този народ и направѝ да натегнат ушите им, и затворѝ очите им, за да не гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да се изцелят. 

11 Тогава казах: Докога, Господи? И каза: Докато опустеят градовете, да няма жител, и къщите, да няма човек, и земята да запустее съвсем; 

12 докато отдалечи ГОСПОД хората и изоставените места се умножат сред земята. 

13 И една десета част да е още в нея, отново ще бъде опустошена; но както дървото и дъба, когато се отсекат, остава пънът им, така светият род е пънът ѝ. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.