Исая 17

Верен

от Veren

1 Пророчество, наложено за Дамаск. Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. 

2 Градовете на Ароир са напуснати, ще бъдат за стада, те ще лежат и няма да има кой да ги плаши. 

3 И крепостта ще изчезне от Ефрем и царството – от Дамаск, и остатъкът – от Арам; те ще бъдат като славата на израилевите синове, заявява ГОСПОД на Войнствата. 

4 И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на плътта му ще измършавее. 

5 И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим. 

6 Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог. 

7 В онзи ден човекът ще погледне към Онзи, който го е направил, и очите му ще се взрат в Светия Израилев. 

8 Няма да погледне към жертвениците, дело на ръцете му, и няма да се взре в онова, което направиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето. 

9 В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, които бяха оставени пред израилевите синове; и ще бъде пустош. 

10 Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки. 

11 В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал. 

12 Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите – като бушуване на мощни води бушуват! 

13 Народите бушуват като бушуването на големи води – Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. 

14 Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.