Помощ

Veren

1 И цар Давид беше стар, в напреднала възраст1, и го покриваха с дрехи, но той не се стопляше.
2 Затова слугите му му казаха: Нека потърсят за господаря ми, царя, млада девица, за да стои пред царя и да се грижи за него, и да лежи в скута ти, за да се стопли господарят ми, царят.
3 И потърсиха по всичките области на Израил красива девойка и намериха сунамката Ависага, и я доведоха при царя.
4 Девойката беше много красива и се грижеше за царя и му слугуваше, но царят не я позна.
5 А Адония, синът на Агита, се надигна и каза: Аз ще царувам! И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже да тичат пред него.
6 А докато беше жив, баща му никога не го беше наскърбил да му каже: Защо правиш така? А той беше и много хубав на вид; майка му го беше родила след Авесалом.
7 И той се сговори с Йоав, сина на Саруя, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.
8 Но свещеник Садок, Ваная, синът на Йодая, пророк Натан, Семей, Рей и силните мъже, които имаше Давид, не бяха с Адония.
9 И Адония пожертва овце и говеда, и угоени телета при скалата Зоелет, която е при Ен-Рогил; и покани всичките си братя, царските синове, и всичките юдови мъже, които бяха в служба на царя.
10 Но пророк Натан и Ваная, и силните мъже, и брат си Соломон не покани.
11 Тогава Натан говори на Витсавее, майката на Соломон2, и каза: Не си ли чула, че Адония, синът на Агита, се е възцарил, а господарят ни Давид не знае?
12 Затова сега ела, ще ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломон.
13 Иди и влез при цар Давид, и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си, като каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми. А защо Адония се възцари?
14 И ето, докато още говориш там с царя, и аз ще вляза след теб и ще потвърдя думите ти.
15 И Витсавее влезе при царя в спалнята. А царят беше много старст. 1; и сунамката Ависага слугуваше на царя.
16 И Витсавее се наведе и се поклони на царя. И царят каза: Какво имаш?
17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле на слугинята си в ГОСПОДА, своя Бог, и каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми!
18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; и сега, господарю мой, царю, ти не знаеш това.
19 И той е заклал говеда и угоени телета, и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; а слугата ти Соломон не е поканил.
20 А ти, господарю мой, царю – към теб са насочени очите на целия Израил, за да им кажеш кой ще седи на престола на господаря ми, царя, след него.
21 Иначе ще стане така, че когато господарят ми, царят, легне при бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем счетени за виновни.
22 И ето, докато тя още говореше с царя, влезе пророк Натан.
23 И съобщиха на царя и казаха: Ето пророк Натан. И той влезе пред царя и падна по лице на земята пред царяст. 16;.
24 И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?
25 Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие, и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеник Авиатар. И ето, те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!3
26 А мен, слугата ти, и свещеник Садокст. 38;, и Ваная, сина на Йодая, и слугата ти Соломон не покани.
27 От господаря ми, царя, ли стана това нещо и ти не си казал на слугата си кой трябва да седне на престола на господаря ми, царя, след него?
28 Тогава цар Давид отговори и каза: Повикайте при мен Витсавее. И тя влезе пред царя и застана пред царя.
29 И царят се закле и каза: Жив е ГОСПОД, който избави душата ми от всяко бедствие –
30 непременно, както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах: Синът ти Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми вместо мен4, така ще направя днес!
31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята и се поклони пред царя5, и каза: Да е жив господарят ми, цар Давид, до века!
32 И цар Давид каза: Повикайте при мен свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, сина на Йодая. И те дойдоха пред царя.
33 И царят им каза: Вземете със себе си слугите на господаря си и качете сина ми Соломон на моето муле, и го заведете долу в Гион.
34 И свещеник Садок и пророк Натан да го помажат там за цар над Израил. И надуйте тръбата и кажете: Да живее цар Соломон!6
35 После се качете след него и той да дойде и да седне на престола ми. Той ще царува вместо мен7, понеже аз го поставих да бъде княз над Израил и над Юда.
36 А Ваная, синът на Йодая, отговори на царя и каза: Амин! Така да каже ГОСПОД, Бог на господаря ми, царя!
37 Както е бил ГОСПОД с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид!
38 И свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, синът на Йодая, херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.
39 И свещеник Садок взе рога с маслото от шатъра и помаза Соломон. И надуха тръбата и целият народ каза: Да живее цар Соломон!8
40 И целият народ се изкачи след него и народът свиреше със свирки и ликуваше с голяма радост, така че земята се цепеше от гласовете им.
41 А Адония и всичките гости, които бяха с него, чуха шума, когато тъкмо бяха свършили да ядат. И когато Йоав чу звука на тръбата, каза: Защо градът вдига такъв шум?
42 Докато той още говореше, ето, дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. И Адония му каза: Ела, ти си храбър мъж и сигурно носиш добри вести.
43 А Йонатан отговори и каза на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.
44 Царят изпрати с него свещеник Садок и пророк Натан, и Ваная, сина на Йодая, и херетците, и фелетците и те го качиха на мулето на царя,
45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион, и се изкачиха оттам с ликуване, и градът се развълнува. Това е шумът, който сте чули.
46 И освен това Соломон седна на престола на царството.
47 И слугите на царя също дойдоха да благословят господаря ни цар Давид и казаха: Твоят Бог нека направи името на Соломон още по-славно от твоето име и престола му – още по-велик от твоя престол! И царят се поклони в леглото си.
48 И царят още каза така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който ми даде наследник да седи на престола ми в този ден, докато очите ми виждат!
49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и станаха, и всеки отиде по пътя си.
50 И Адония се уплаши от Соломон и стана, и отиде, и се хвана за роговете на олтара.
51 И съобщиха на Соломон и казаха: Ето, Адония се бои от цар Соломон и ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека цар Соломон ми се закълне днес, че няма да убие слугата си с меч!
52 И Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един косъм от него няма да падне на земята. Но ако в него се намери зло, ще умре.
53 И цар Соломон изпрати и го свалиха от олтара. И той дойде и се поклони пред цар Соломон; и Соломон му каза: Иди си у дома.
1 ст. 15;
2 ст. 10;
3 ст. 34-39;
4 ст. 13;
5 ст. 16;
6 ст. 25;
7 ст. 13;
8 ст. 34;
© 2017 ERF Medien