Помощ

Veren

1 А след смъртта на Иисус израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Кой пръв да излезе за нас против ханаанците, за да воюва срещу тях?
2 И ГОСПОД каза: Юда да излезе. Ето, Аз предадох земята в ръката му.
3 А Юда каза на брат си Симеон: Излез с мен в моя дял, за да воюваме срещу ханаанците; и аз също ще отида с теб в твоя дял. И Симеон отиде с него.
4 И Юда излезе и ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и те избиха десет хиляди мъже от тях във Везек.
5 И намериха Адонивезек във Везек и се биха срещу него, и победиха ханаанците и ферезейците.
6 А Адонивезек побягна и те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и на краката му.
7 И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря.
8 И синовете на Юда воюваха срещу Ерусалим и го превзеха, и го поразиха с острието на меча, и запалиха града1.
9 И след това синовете на Юда слязоха, за да воюват срещу ханаанците, които живееха в хълмистата земя и на юг, и в низината.
10 И Юда излезе срещу ханаанците, които живееха в Хеврон, а името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; и те убиха Сесай, Ахиман и Талмай.
11 И оттам излезе срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер.
12 И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена!
13 И Готониил, синът на Кенез, по-малкият брат на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща ѝ нива. И тя слезе от магарето и Халев ѝ каза: Какво искаш?
15 А тя му каза: Дай ми благословение – понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.
16 А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа.
17 И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма2.
18 И Юда превзе Газа с областта му, Аскалон с областта му и Акарон с областта му.
19 И ГОСПОД беше с Юда и те завладяха хълмистата земя, но не можаха да изгонят жителите на долината, защото имаха железни колесници.
20 И те дадоха Хеврон на Халев, както Мойсей беше говорил; и той изгони оттам тримата сина на Енак.
21 Но синовете на Вениамин не изгониха евусейците, които живееха в Ерусалим3, и евусейците живеят в Ерусалим заедно със синовете на Вениамин и до днес4.
22 Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.
23 И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз.
24 И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост.
25 И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде.
26 И човекът отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз, както е името му и до днес.
27 Но Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито жителите на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; и ханаанците искаха да останат в тази земя.
28 И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.
29 И Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха в Гезер между тях.
30 И Завулон не изгони жителите на Китрон и жителите на Наалал; и ханаанците живееха между тях и им станаха принудителни работници.
31 И Асир не изгони жителите на Акхо и жителите на Сидон, и на Ахлав, и на Ахзив, и на Хелва, и на Афек, и на Реов;
32 и асирците живееха между ханаанците, жителите на земята, защото не ги изгониха.
33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсемес и жителите на Ветанат и живееше между ханаанците, жителите на земята; и жителите на Ветсемес и Ветанат им станаха принудителни работници.
34 И аморейците притиснаха синовете на Дан в хълмистата земя, защото не им даваха да слизат в долината.
35 И аморейците останаха в планината Ерес, в Еалон и в Саалвим; но ръката на йосифовия дом натежа и те бяха принудени да им работят.
36 А границата на аморейците беше от възвишението на Акравим, от Села5 и нагоре.
1 ст. 21;
2 Унищожение, Проклятие
3 ст. 27-31;
4 ст. 8;
5 или: Скалата
© 2017 ERF Medien