Synopse der Evangelien

33 Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35 А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38 Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39 И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42 Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“? 43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му; 44 и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. 45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори, 46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

1 И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. 2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3 А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 7 Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8 И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10 Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни“? 12 И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

9 И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; 10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. 11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. 12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. 13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. 14 Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. 15 И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! 17 Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? 18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. 19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.