1Когда царь Давид состарился, вошел в [преклонные] лета, то покрывали его одеждами, но не мог он согреться.2И сказали ему слуги его: пусть поищут для господина нашего царя молодую девицу, чтоб она предстояла царю и ходила за ним и лежала с ним, – и будет тепло господину нашему, царю.3И искали красивой девицы во всех пределах Израильских, и нашли Ависагу Сунамитянку, и привели ее к царю.4Девица была очень красива, и ходила она за царем и прислуживала ему; но царь не познал ее.5Адония, сын Аггифы, возгордившись говорил: я буду царем. И завел себе колесницы и всадников и пятьдесят человек скороходов.6Отец же никогда не стеснял его вопросом: для чего ты это делаешь? Он же был очень красив и родился ему после Авессалома.7И советовался он с Иоавом, сыном Саруиным, и с Авиафаром священником, и они помогали Адонии.8Но священник Садок и Ванея, сын Иодаев, и пророк Нафан, и Семей, и Рисий, и сильные Давидовы не были на стороне Адонии.9И заколол Адония овец и волов и тельцов у камня Зохелет, что у источника Рогель, и пригласил всех братьев своих, сыновей царя, со всеми Иудеянами, служившими у царя.10Пророка же Нафана и Ванею, и тех сильных, и Соломона, брата своего, не пригласил.11Тогда Нафан сказал Вирсавии, матери Соломона, говоря: слышала ли ты, что Адония, сын Аггифин, сделался царем, а господин наш Давид не знает [о том]?12Теперь, вот, я советую тебе: спасай жизнь твою и жизнь сына твоего Соломона.13Иди и войди к царю Давиду и скажи ему: не клялся ли ты, господин мой царь, рабе твоей, говоря: "сын твой Соломон будет царем после меня и он сядет на престоле моем"? Почему же воцарился Адония?14И вот, когда ты еще будешь говорить там с царем, войду и я вслед за тобою и дополню слова твои.15Вирсавия пошла к царю в спальню; царь был очень стар, и Ависага Сунамитянка прислуживала царю;16и наклонилась Вирсавия и поклонилась царю; и сказал царь: что тебе?17Она сказала ему: господин мой царь! ты клялся рабе твоей Господом Богом твоим: "сын твой Соломон будет царствовать после меня и он сядет на престоле моем".18А теперь, вот, Адония [воцарился], и ты, господин мой царь, не знаешь [о том].19И заколол он множество волов, тельцов и овец, и пригласил всех сыновей царских и священника Авиафара, и военачальника Иоава; Соломона же, раба твоего, не пригласил.20Но ты, господин мой, – царь, и глаза всех Израильтян [устремлены] на тебя, чтобы ты объявил им, кто сядет на престоле господина моего царя после него;21иначе, когда господин мой царь почиет с отцами своими, падет обвинение на меня и на сына моего Соломона.22Когда она еще говорила с царем, пришел и пророк Нафан.23И сказали царю, говоря: вот Нафан пророк. И вошел он к царю и поклонился царю лицем до земли.24И сказал Нафан: господин мой царь! сказал ли ты: "Адония будет царствовать после меня и он сядет на престоле моем"?25Потому что он ныне сошел и заколол множество волов, тельцов и овец, и пригласил всех сыновей царских и военачальников и священника Авиафара, и вот, они едят и пьют у него и говорят: да живет царь Адония!26А меня, раба твоего, и священника Садока, и Ванею, сына Иодаева, и Соломона, раба твоего, не пригласил.27Не сталось ли это по [воле] господина моего царя, и для чего ты не открыл рабу твоему, кто сядет на престоле господина моего царя после него?28И отвечал царь Давид и сказал: позовите ко мне Вирсавию. И вошла она и стала пред царем.29И клялся царь и сказал: жив Господь, избавлявший душу мою от всякой беды!30Как я клялся тебе Господом Богом Израилевым, говоря, что Соломон, сын твой, будет царствовать после меня и он сядет на престоле моем вместо меня, так я и сделаю это сегодня.31И наклонилась Вирсавия лицем до земли, и поклонилась царю, и сказала: да живет господин мой царь Давид во веки!32И сказал царь Давид: позовите ко мне священника Садока и пророка Нафана и Ванею, сына Иодаева. И вошли они к царю.33И сказал им царь: возьмите с собою слуг господина вашего и посадите Соломона, сына моего, на мула моего, и сведите его к Гиону,34и да помажет его там Садок священник и Нафан пророк в царя над Израилем, и затрубите трубою и возгласите: да живет царь Соломон!35Потом проводите его назад, и он придет и сядет на престоле моем; он будет царствовать вместо меня; ему завещал я быть вождем Израиля и Иуды.36И отвечал Ванея, сын Иодаев, царю и сказал: аминь, – да скажет так Господь Бог господина моего царя!37Как был Господь Бог с господином моим царем, так да будет Он с Соломоном и да возвеличит престол его более престола господина моего царя Давида!38И пошли Садок священник и Нафан пророк и Ванея, сын Иодая, и Хелефеи и Фелефеи, и посадили Соломона на мула царя Давида, и повели его к Гиону.39И взял Садок священник рог с елеем из скинии и помазал Соломона. И затрубили трубою, и весь народ восклицал: да живет царь Соломон!40И весь народ провожал Соломона, и играл народ на свирелях, и весьма радовался, так что земля расседалась от криков его.41И услышал Адония и все приглашенные им, как только перестали есть; а Иоав, услышав звук трубы, сказал: отчего этот шум волнующегося города?42Еще он говорил, как пришел Ионафан, сын священника Авиафара. И сказал Адония: войди; ты – честный человек и несешь добрую весть.43И отвечал Ионафан и сказал Адонии: да, господин наш царь Давид поставил Соломона царем;44и послал царь с ним Садока священника и Нафана пророка, и Ванею, сына Иодая, и Хелефеев и Фелефеев, и они посадили его на мула царского;45и помазали его Садок священник и Нафан пророк в царя в Гионе, и оттуда отправились с радостью, и пришел в движение город. Вот отчего шум, который вы слышите.46И Соломон уже сел на царском престоле.47И слуги царя приходили поздравить господина нашего царя Давида, говоря: Бог твой да прославит имя Соломона более твоего имени и да возвеличит престол его более твоего престола. И поклонился царь на ложе своем,48и сказал царь так: "благословен Господь Бог Израилев, Который сегодня дал сидящего на престоле моем, и очи мои видят это!"49[Тогда] испугались и встали все приглашенные, которые были у Адонии, и пошли каждый своею дорогою.50Адония же, боясь Соломона, встал и пошел и ухватился за роги жертвенника.51И донесли Соломону, говоря: вот, Адония боится царя Соломона, и вот, он держится за роги жертвенника, говоря: пусть поклянется мне теперь царь Соломон, что он не умертвит раба своего мечом.52И сказал Соломон: если он будет человеком честным, то ни один волос его не упадет на землю; если же найдется в нем лукавство, то умрет.53И послал царь Соломон, и привели его от жертвенника. И он пришел и поклонился царю Соломону; и сказал ему Соломон: иди в дом свой.
Библия, ревизирано издание
Борби за наследяване на царството
1А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.2Затова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.3И така, потърсиха по всички Израилеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.4Девицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.5Тогава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.6А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.7Той се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.8Но свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.9И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.10Обаче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.11Тогава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?12Ела сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.13Иди, влез при цар Давид и му кажи: ГОСПОДАРЮ мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?14Докато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.15И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.16Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?17А тя му отговори: ГОСПОДАРЮ мой, ти се закле в ГОСПОДА, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.18Но сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.19Той е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.20Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.21Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.22А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.23И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.24Натан каза: ГОСПОДАРЮ мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?25Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!26А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.27От господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?
Помазване на Соломон за цар
28Тогава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.29И царят се закле: В името на живия ГОСПОД, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,30както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.31Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!32Тогава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.33Царят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.34И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!35Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израил и Юда.36А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и ГОСПОД Бог на господаря ми, царя!37Както ГОСПОД е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.38И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.39Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!40И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.41А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?42Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.43А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.44Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.45Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.46При това Соломон седна на престола на царството.47Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.48Царят още говори така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.49Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.50А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.51Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.52А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.53И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.