2.Samuel 7 | Синодальный перевод

1 Когда царь жил в доме своем, и Господь успокоил его от всех окрестных врагов его, 2 тогда сказал царь пророку Нафану: вот, я живу в доме кедровом, а ковчег Божий находится под шатром. 3 И сказал Нафан царю: все, что у тебя на сердце, иди, делай; ибо Господь с тобою. 4 Но в ту же ночь было слово Господа к Нафану: 5 пойди, скажи рабу Моему Давиду: так говорит Господь: ты ли построишь Мне дом для Моего обитания, 6 когда Я не жил в доме с того времени, как вывел сынов Израилевых из Египта, и до сего дня, но переходил в шатре и в скинии? 7 Где Я ни ходил со всеми сынами Израиля, говорил ли Я хотя слово какому–либо из колен, которому Я назначил пасти народ Мой Израиля: "почему не построите Мне кедрового дома"? 8 И теперь так скажи рабу Моему Давиду: так говорит Господь Саваоф: Я взял тебя от стада овец, чтобы ты был вождем народа Моего, Израиля; 9 и был с тобою везде, куда ни ходил ты, и истребил всех врагов твоих пред лицем твоим, и сделал имя твое великим, как имя великих на земле. 10 И Я устрою место для народа Моего, для Израиля, и укореню его, и будет он спокойно жить на месте своем, и не будет тревожиться больше, и люди нечестивые не станут более теснить его, как прежде, 11 с того времени, как Я поставил судей над народом Моим, Израилем; и Я успокою тебя от всех врагов твоих. И Господь возвещает тебе, что Он устроит тебе дом. 12 Когда же исполнятся дни твои, и ты почиешь с отцами твоими, то Я восставлю после тебя семя твое, которое произойдет из чресл твоих, и упрочу царство его. 13 Он построит дом имени Моему, и Я утвержу престол царства его на веки. 14 Я буду ему отцом, и он будет Мне сыном; и если он согрешит, Я накажу его жезлом мужей и ударами сынов человеческих; 15 но милости Моей не отниму от него, как Я отнял от Саула, которого Я отверг пред лицем твоим. 16 И будет непоколебим дом твой и царство твое на веки пред лицем Моим, и престол твой устоит во веки. 17 Все эти слова и все это видение Нафан пересказал Давиду. 18 И пошел царь Давид, и предстал пред лицем Господа, и сказал: кто я, Господи, Господи, и что такое дом мой, что Ты меня так возвеличил! 19 И этого еще мало показалось в очах Твоих, Господи мой, Господи; но Ты возвестил еще о доме раба Твоего вдаль. Это уже по–человечески. Господи мой, Господи! 20 Что еще может сказать Тебе Давид? Ты знаешь раба Твоего, Господи мой, Господи! 21 Ради слова Твоего и по сердцу Твоему Ты делаешь это, открывая все это великое рабу Твоему. 22 По всему велик Ты, Господи мой, Господи! ибо нет подобного Тебе и нет Бога, кроме Тебя, по всему, что слышали мы своими ушами. 23 И кто подобен народу Твоему, Израилю, единственному народу на земле, для которого приходил Бог, чтобы приобрести [его] Себе в народ и прославить Свое имя [и] совершить великое и страшное пред народом Твоим, который Ты приобрел Себе от Египтян, изгнав народы и богов их? 24 И Ты укрепил за Собою народ Твой, Израиля, как собственный народ, на веки, и Ты, Господи, сделался его Богом. 25 И ныне, Господи Боже, утверди на веки слово, которое изрек Ты о рабе Твоем и о доме его, и исполни то, что Ты изрек. 26 И да возвеличится имя Твое во веки, чтобы говорили: "Господь Саваоф – Бог над Израилем". И дом раба Твоего Давида да будет тверд пред лицем Твоим. 27 Так как ты, Господи Саваоф, Боже Израилев, открыл рабу Твоему, говоря: "устрою тебе дом", то раб Твой уготовал сердце свое, чтобы молиться Тебе такою молитвою. 28 Итак, Господи мой, Господи! Ты Бог, и слова Твои непреложны, и Ты возвестил рабу Твоему такое благо! 29 И ныне начни и благослови дом раба Твоего, чтоб он был вечно пред лицем Твоим, ибо Ты, Господи мой, Господи, возвестил это, и благословением Твоим соделается дом раба Твоего благословенным во веки.

Библия, ревизирано издание

Желанието на Давид да построи храм на Господа

1 И когато царят се установи в къщата си и ГОСПОД му беше дал спокойствие от всички неприятели около него, 2 царят каза на пророк Натан: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси. 3 А Натан отвърна на царя: Върви, направи всичко, което е в сърцето ти, защото ГОСПОД е с тебе. 4 Но през същата нощ ГОСПОДНЕТО слово дойде на Натан и каза: 5 Иди и кажи на слугата Ми Давид: Така говори ГОСПОД: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам? 6 Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет, до днес не съм обитавал в дом, не съм ходил в шатър и в скиния. 7 Където и да съм ходил с всички израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе народа Ми, Израил, следното: Защо не Ми построихте кедров дом? 8 Сега така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва ГОСПОД на Силите: Аз те взех от кошарата, оттам, където пасеше стадото, за да бъдеш вожд на народа Ми, на Израил; 9 и съм бил с тебе навсякъде, където си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред теб, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята. 10 Ще определя място за народа Си Израил и ще ги насадя, и ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и тези, които вършат нечестие, няма вече да ги притесняват, както преди – 11 от деня, когато поставих съдии над народа Си Израил. И ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това ГОСПОД ти известява, че Той ще ти съгради дом. 12 Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му. 13 Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века. 14 Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши беззаконие, ще го накажа с тояга, каквато е за мъже, и с удари, каквито са за човешкия род; 15 но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саул, когото премахнах пред теб. 16 И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе довека. Престолът ти ще бъде утвърден довека. 17 И Натан каза на Давид точно тези думи и напълно според това видение. 18 Тогава цар Давид влезе и седна пред ГОСПОДа, и каза: Кой съм аз, Господи ЙЕХОВА, и какъв е моят дом, че си ме довел до това положение? 19 Но даже и това беше малко пред очите Ти, Господи ЙЕХОВА; и Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си и даваш това като закон на хората, Господи ЙЕХОВА! 20 И какво повече може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи ЙЕХОВА, познаваш слугата Си. 21 Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си извършил всички тези велики дела, за да ги изявиш на слугата Си. 22 Затова Ти си велик, Господи Боже, защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си. 23 И кой друг народ на света е както Твоят народ, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свой народ, да ги направи именити? И да извърши за тях велики и страшни дела за земята Ти пред Твоя народ, който Ти си откупил за Себе Си от Египет, като прогони народите и боговете им? 24 Защото Ти си утвърдил народа Си Израил за Себе Си, за да Ти бъде народ до века. И Ти, ГОСПОДИ, им стана Бог. 25 А сега, ГОСПОДИ Боже, утвърди до века думите, които си говорил за слугата Си и за дома му, и стори, както си говорил. 26 И нека възвеличат името Ти до века, като казват: ГОСПОД на Силите е Бог над Израил. Нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давид. 27 Защото Ти, ГОСПОДИ на Силите, Боже Израилев, откри това на слугата Си: Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тази молитва. 28 И сега, Господи ЙЕХОВА, Ти си Бог и думите Ти са истинни. Ти си обещал тези блага на слугата Си. 29 Сега благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века. Защото Ти, Господи ЙЕХОВА, Си говорил тези неща и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.

2.Samuel 7 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Желанието на Давид да построи храм на Господа