2.Samuel 24 | Синодальный перевод
1Гнев Господень опять возгорелся на Израильтян, и возбудил он в них Давида сказать: пойди, исчисли Израиля и Иуду.2И сказал царь Иоаву военачальнику, который был при нем: пройди по всем коленам Израилевым от Дана до Вирсавии, и исчислите народ, чтобы мне знать число народа.3И сказал Иоав царю: Господь Бог твой да умножит столько народа, сколько есть, и еще во сто раз столько, а очи господина моего царя да увидят [это]; но для чего господин мой царь желает этого дела?4Но слово царя Иоаву и военачальникам превозмогло; и пошел Иоав с военачальниками от царя считать народ Израильский.5И перешли они Иордан и остановились в Ароере, на правой стороне города, который среди долины Гадовой, к Иазеру;6и пришли в Галаад и в землю Тахтим–Ходши; и пришли в Дан–Яан и обошли Сидон;7и пришли к укреплению Тира и во все города Хивеян и Хананеян и вышли на юг Иудеи в Вирсавию;8и обошли всю землю и пришли чрез девять месяцев и двадцать дней в Иерусалим.9И подал Иоав список народной переписи царю; и оказалось, что Израильтян было восемьсот тысяч мужей сильных, способных к войне, а Иудеян пятьсот тысяч.10И вздрогнуло сердце Давидово после того, как он сосчитал народ. И сказал Давид Господу: тяжко согрешил я, поступив так; и ныне молю Тебя, Господи, прости грех раба Твоего, ибо крайне неразумно поступил я.11Когда Давид встал на другой день утром, то было слово Господа к Гаду пророку, прозорливцу Давида:12пойди и скажи Давиду: так говорит Господь: три [наказания] предлагаю Я тебе; выбери себе одно из них, которое совершилось бы над тобою.13И пришел Гад к Давиду, и возвестил ему, и сказал ему: избирай себе, быть ли голоду в стране твоей семь лет, или чтобы ты три месяца бегал от неприятелей твоих, и они преследовали тебя, или чтобы в продолжение трех дней была моровая язва в стране твоей? теперь рассуди и реши, что мне отвечать Пославшему меня.14И сказал Давид Гаду: тяжело мне очень; но пусть впаду я в руки Господа, ибо велико милосердие Его; только бы в руки человеческие не впасть мне.15И послал Господь язву на Израильтян от утра до назначенного времени; и умерло из народа, от Дана до Вирсавии, семьдесят тысяч человек.16И простер Ангел руку свою на Иерусалим, чтобы опустошить его; но Господь пожалел о бедствии и сказал Ангелу, поражавшему народ: довольно, теперь опусти руку твою. Ангел же Господень был тогда у гумна Орны Иевусеянина.17И сказал Давид Господу, когда увидел Ангела, поражавшего народ, говоря: вот, я согрешил, я поступил беззаконно; а эти овцы, что сделали они? пусть же рука Твоя обратится на меня и на дом отца моего.18И пришел в тот день Гад к Давиду и сказал: иди, поставь жертвенник Господу на гумне Орны Иевусеянина.19И пошел Давид по слову Гада, как повелел Господь.20И взглянул Орна и увидел царя и слуг его, шедших к нему, и вышел Орна и поклонился царю лицем своим до земли.21И сказал Орна: зачем пришел господин мой царь к рабу своему? И сказал Давид: купить у тебя гумно для устроения жертвенника Господу, чтобы прекратилось поражение народа.22И сказал Орна Давиду: пусть возьмет и вознесет [в жертву] господин мой, царь, что ему угодно. Вот волы для всесожжения и повозки и упряжь воловья на дрова.23Все это, царь, Орна отдает царю. Еще сказал Орна царю: Господь Бог твой да будет милостив к тебе!24Но царь сказал Орне: нет, я заплачу тебе, что стоит, и не вознесу Господу Богу моему жертвы, [взятой] даром. И купил Давид гумно и волов за пятьдесят сиклей серебра.25И соорудил там Давид жертвенник Господу и принес всесожжения и мирные жертвы. И умилостивился Господь над страною, и прекратилось поражение Израильтян.
Библия, ревизирано издание
Преброяването на народа и Господният гняв
1След това гневът на ГОСПОДА пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда.2И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа.3А Йоав отвърна на царя: ГОСПОД, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?4Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ.5Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.6После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон.7След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.8И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.9Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди.10След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, ГОСПОДИ, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.11И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:12Иди и кажи на Давид: Така казва ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.13И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил.14Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.15И така, ГОСПОД прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.16А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът ГОСПОДЕН беше близо до хармана на йевусееца Орна.17И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на ГОСПОДА: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом.18В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на ГОСПОДА на хармана на йевусееца Орна.19И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда ГОСПОД.20А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята.21Тогава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на ГОСПОДА, за да престане язвата между народа.22А Орна каза на Давид: ГОСПОДАРЯТ ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва.23Всичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: ГОСПОД, твоят Бог, да има благоволение към теб.24А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на ГОСПОДА, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла.25Там Давид издигна жертвеник на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И ГОСПОД прие молбата за земята и язвата престана сред Израил.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.