2.Samuel 2 | Синодальный перевод

1 После сего Давид вопросил Господа, говоря: идти ли мне в какой–либо из городов Иудиных? И сказал ему Господь: иди. И сказал Давид: куда идти? И сказал Он: в Хеврон.

2 И пошел туда Давид и обе жены его, Ахиноама Изреелитянка и Авигея, [бывшая] жена Навала, Кармилитянка.

3 И людей, бывших с ним, привел Давид, каждого с семейством его, и поселились в городе Хевроне.

4 И пришли мужи Иудины и помазали там Давида на царство над домом Иудиным. И донесли Давиду, что жители Иависа Галаадского погребли Саула.

5 И отправил Давид послов к жителям Иависа Галаадского, сказать им: благословенны вы у Господа за то, что оказали эту милость господину своему Саулу, и погребли его.

6 и ныне да воздаст вам Господь милостью и истиною; и я сделаю вам благодеяние за то, что вы это сделали;

7 ныне да укрепятся руки ваши, и будьте мужественны; ибо господин ваш Саул умер, а меня помазал дом Иудин царем над собою.

8 Но Авенир, сын Ниров, начальник войска Саулова, взял Иевосфея, сына Саулова, и привел его в Маханаим,

9 и воцарил его над Галаадом, и Ашуром, и Изреелем, и Ефремом, и Вениамином, и над всем Израилем.

10 Сорок лет было Иевосфею, сыну Саулову, когда он воцарился над Израилем, и царствовал два года. Только дом Иудин остался с Давидом.

11 Всего времени, в которое Давид царствовал в Хевроне над домом Иудиным, было семь лет и шесть месяцев.

12 И вышел Авенир, сын Ниров, и слуги Иевосфея, сына Саулова, из Маханаима в Гаваон.

13 Вышел и Иоав, сын Саруи, со слугами Давида, и встретились у Гаваонского пруда, и засели те на одной стороне пруда, а эти на другой стороне пруда.

14 И сказал Авенир Иоаву: пусть встанут юноши и поиграют пред нами. И сказал Иоав: пусть встанут.

15 И встали и пошли числом двенадцать Вениамитян со стороны Иевосфея, сына Саулова, и двенадцать из слуг Давидовых.

16 Они схватили друг друга за голову, [вонзили] меч один другому в бок и пали вместе. И было названо это место Хелкаф–Хаццурим, что в Гаваоне.

17 И произошло в тот день жесточайшее сражение, и Авенир с людьми Израильскими был поражен слугами Давида.

18 И были там три сына Саруи: Иоав, и Авесса, и Асаил. Асаил же был легок на ноги, как серна в поле.

19 И погнался Асаил за Авениром и преследовал его, не уклоняясь ни направо, ни налево от следов Авенира.

20 И оглянулся Авенир назад и сказал: ты ли это, Асаил? Тот сказал: я.

21 И сказал ему Авенир: уклонись направо или налево, и выбери себе одного из отроков и возьми себе его вооружение. Но Асаил не захотел отстать от него.

22 И повторил Авенир еще, говоря Асаилу: отстань от меня, чтоб я не поверг тебя на землю; тогда с каким лицем явлюсь я к Иоаву, брату твоему?

23 Но тот не захотел отстать. Тогда Авенир, поворотив копье, поразил его в живот; копье прошло насквозь его, и он упал там же и умер на месте. Все проходившие чрез то место, где пал и умер Асаил, останавливались.

24 И преследовали Иоав и Авесса Авенира. Солнце уже зашло, когда они пришли к холму Амма, что против Гиаха, на дороге к пустыне Гаваонской.

25 И собрались Вениамитяне вокруг Авенира и составили одно ополчение, и стали на вершине одного холма.

26 И воззвал Авенир к Иоаву, и сказал: вечно ли будет пожирать меч? Или ты не знаешь, что последствия будут горестные? И доколе ты не скажешь людям, чтобы они перестали преследовать братьев своих?

27 И сказал Иоав: жив Бог! если бы ты не говорил иначе, то еще утром перестали бы люди преследовать братьев своих.

28 И затрубил Иоав трубою, и остановился весь народ, и не преследовали более Израильтян; сражение прекратилось.

29 Авенир же и люди его шли равниною всю ту ночь и перешли Иордан, и прошли весь Битрон, и пришли в Маханаим.

30 И возвратился Иоав от преследования Авенира и собрал весь народ, и недоставало из слуг Давидовых девятнадцати человек кроме Асаила.

31 Слуги же Давидовы поразили Вениамитян и людей Авенировых; пало их триста шестьдесят человек.

32 И взяли Асаила и похоронили его во гробе отца его, что в Вифлееме. Иоав же с людьми своими шел всю ночь и на рассвете прибыл в Хеврон.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Помазване на Давид за цар над Юдея

1 След това Давид се допита до ГОСПОДА с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И ГОСПОД му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон.

2 И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове.

4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.

5 Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от ГОСПОДА затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте.

6 Сега ГОСПОД нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това.

7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.

Война между Юдея и Израил

8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим,

9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил

10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува две години); но Юдовият дом последва Давид.

11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

12 И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.

13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.

14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.

15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.

16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим*, което е в Гаваон.

17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

18 И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо* като полска сърна.

19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.

20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.

22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?

23 Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха.

24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.

25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.

26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?

27 А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си.

28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече.

29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.

30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.

32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.