2.Samuel 14 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

2.Samuel 14 | Синодальный перевод
1 И заметил Иоав, сын Саруи, что сердце царя обратилось к Авессалому. 2 И послал Иоав в Фекою, и взял оттуда умную женщину и сказал ей: притворись плачущею и надень печальную одежду, и не мажься елеем, и представься женщиною, много дней плакавшею по умершем; 3 и пойди к царю и скажи ему так и так. И вложил Иоав в уста ее, что сказать. 4 И вошла женщина Фекоитянка к царю и пала лицем своим на землю, и поклонилась и сказала: помоги, царь! 5 И сказал ей царь: что тебе? И сказала она: я вдова, муж мой умер; 6 и у рабы твоей [было] два сына; они поссорились в поле, и некому было разнять их, и поразил один другого и умертвил его. 7 И вот, восстало все родство на рабу твою, и говорят: "отдай убийцу брата своего; мы убьем его за душу брата его, которую он погубил, и истребим даже наследника". И так они погасят остальную искру мою, чтобы не оставить мужу моему имени и потомства на лице земли. 8 И сказал царь женщине: иди спокойно домой, я дам приказание о тебе. 9 Но женщина Фекоитянка сказала царю: на мне, господин мой царь, да будет вина и на доме отца моего, царь же и престол его неповинен. 10 И сказал царь: того, кто будет против тебя, приведи ко мне, и он более не тронет тебя. 11 Она сказала: помяни, царь, Господа Бога твоего, чтобы не умножились мстители за кровь и не погубили сына моего. И сказал [царь]: жив Господь! не падет и волос сына твоего на землю. 12 И сказала женщина: позволь рабе твоей сказать [еще] слово господину моему царю. 13 Он сказал: говори. И сказала женщина: почему ты так мыслишь против народа Божия? Царь, произнеся это слово, обвинил себя самого, потому что не возвращает изгнанника своего. 14 Мы умрем и [будем] как вода, вылитая на землю, которую нельзя собрать; но Бог не желает погубить душу и помышляет, как бы не отвергнуть от Себя и отверженного. 15 И теперь я пришла сказать царю, господину моему, эти слова, потому что народ пугает меня; и раба твоя сказала: поговорю я с царем, не сделает ли он по слову рабы своей; 16 верно царь выслушает и избавит рабу свою от руки людей, [хотящих] истребить меня вместе с сыном моим из наследия Божия. 17 И сказала раба твоя: да будет слово господина моего царя в утешение мне, ибо господин мой царь, как Ангел Божий, и может выслушать и доброе и худое. И Господь Бог твой будет с тобою. 18 И отвечал царь и сказал женщине: не скрой от меня, о чем я спрошу тебя. И сказала женщина: говори, господин мой царь. 19 И сказал царь: не рука ли Иоава во всем этом с тобою? И отвечала женщина и сказала: да живет душа твоя, господин мой царь; ни направо, ни налево нельзя уклониться от того, что сказал господин мой, царь; точно, раб твой Иоав приказал мне, и он вложил в уста рабы твоей все эти слова; 20 чтобы притчею дать делу такой вид, раб твой Иоав научил меня; но господин мой мудр, как мудр Ангел Божий, чтобы знать все, что на земле. 21 И сказал царь Иоаву: вот, я сделал [по слову твоему]; пойди же, возврати отрока Авессалома. 22 Тогда Иоав пал лицем на землю и поклонился, и благословил царя и сказал: теперь знает раб твой, что обрел благоволение пред очами твоими, господин мой царь, так как царь сделал по слову раба своего. 23 И встал Иоав, и пошел в Гессур, и привел Авессалома в Иерусалим. 24 И сказал царь: пусть он возвратится в дом свой, а лица моего не видит. И пошел Авессалом в свой дом, а лица царского не видал. 25 Не было во всем Израиле мужчины столь красивого, как Авессалом, и столько хвалимого, как он; от подошвы ног до верха головы его не было у него недостатка. 26 Когда он стриг голову свою, – а он стриг ее каждый год, потому что она отягощала его, – то волоса с головы его весили двести сиклей по весу царскому. 27 И родились у Авессалома три сына и одна дочь, по имени Фамарь; она была женщина красивая. 28 И оставался Авессалом в Иерусалиме два года, а лица царского не видал. 29 И послал Авессалом за Иоавом, чтобы послать его к царю, но тот не захотел придти к нему. Послал и в другой раз; но тот не захотел придти. 30 И сказал [Авессалом] слугам своим: видите участок поля Иоава подле моего, и у него там ячмень; пойдите, выжгите его огнем. И выжгли слуги Авессалома тот участок поля огнем. 31 И встал Иоав, и пришел к Авессалому в дом, и сказал ему: зачем слуги твои выжгли мой участок огнем? 32 И сказал Авессалом Иоаву: вот, я посылал за тобою, говоря: приди сюда, и я пошлю тебя к царю сказать: зачем я пришел из Гессура? Лучше было бы мне оставаться там. Я хочу увидеть лице царя. Если же я виноват, то убей меня. 33 И пошел Иоав к царю и пересказал ему [это]. И позвал [царь] Авессалома; он пришел к царю, и пал лицем своим на землю пред царем; и поцеловал царь Авессалома.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Застъпничество на Йоав за Авесалом

1 Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом. 2 Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той и каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец. 3 И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори. 4 Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю. 5 И царят и каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря. 6 Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби. 7 И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята. 8 Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб. 9 А текойката отговори на царя: ГОСПОДАРЮ мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни. 10 И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи. 11 А тя каза: Моля, нека царят помни ГОСПОДА, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той и каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята. 12 Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи. 13 Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник. 14 Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него. 15 По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си. 16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство. 17 И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А ГОСПОД, твоят Бог, да бъде с тебе. 18 Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят. 19 Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа. 20 Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света. 21 Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом. 22 Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си. 23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим. 24 А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя. 25 А в целия Израил нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък. 26 И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка. 27 На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива. 28 И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя. 29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде. 30 Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата. 31 Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми? 32 А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие. 33 Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.