1.Samuel 8 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

1.Samuel 8 | Синодальный перевод
1 Когда же состарился Самуил, то поставил сыновей своих судьями над Израилем. 2 Имя старшему сыну его Иоиль, а имя второму [сыну] его Авия; они [были] судьями в Вирсавии. 3 Но сыновья его не ходили путями его, а уклонились в корысть и брали подарки, и судили превратно. 4 И собрались все старейшины Израиля, и пришли к Самуилу в Раму, 5 и сказали ему: вот, ты состарился, а сыновья твои не ходят путями твоими; итак поставь над нами царя, чтобы он судил нас, как у прочих народов. 6 И не понравилось слово сие Самуилу, когда они сказали: дай нам царя, чтобы он судил нас. И молился Самуил Господу. 7 И сказал Господь Самуилу: послушай голоса народа во всем, что они говорят тебе; ибо не тебя они отвергли, но отвергли Меня, чтоб Я не царствовал над ними; 8 как они поступали с того дня, в который Я вывел их из Египта, и до сего дня, оставляли Меня и служили иным богам, так поступают они с тобою; 9 итак послушай голоса их; только представь им и объяви им права царя, который будет царствовать над ними. 10 И пересказал Самуил все слова Господа народу, просящему у него царя, 11 и сказал: вот какие будут права царя, который будет царствовать над вами: сыновей ваших он возьмет и приставит их к колесницам своим и [сделает] всадниками своими, и будут они бегать пред колесницами его; 12 и поставит [их] у себя тысяченачальниками и пятидесятниками, и чтобы они возделывали поля его, и жали хлеб его, и делали ему воинское оружие и колесничный прибор его; 13 и дочерей ваших возьмет, чтоб они составляли масти, варили кушанье и пекли хлебы; 14 и поля ваши и виноградные и масличные сады ваши лучшие возьмет, и отдаст слугам своим; 15 и от посевов ваших и из виноградных садов ваших возьмет десятую часть и отдаст евнухам своим и слугам своим; 16 и рабов ваших и рабынь ваших, и юношей ваших лучших, и ослов ваших возьмет и употребит на свои дела; 17 от мелкого скота вашего возьмет десятую часть, и сами вы будете ему рабами; 18 и восстенаете тогда от царя вашего, которого вы избрали себе; и не будет Господь отвечать вам тогда. 19 Но народ не согласился послушаться голоса Самуила, и сказал: нет, пусть царь будет над нами, 20 и мы будем как прочие народы: будет судить нас царь наш, и ходить пред нами, и вести войны наши. 21 И выслушал Самуил все слова народа, и пересказал их вслух Господа. 22 И сказал Господь Самуилу: послушай голоса их и поставь им царя. И сказал Самуил Израильтянам: пойдите каждый в свой город.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Израил иска цар

1 Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил. 2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вир-савее. 3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието. 4 Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха: 5 Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Постави ни цар, който да ни съди, както е при всички народи. 6 Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА. 7 А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях. 8 Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе. 9 Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях. 10 И така, Самуил каза всичките ГОСПОДНИ думи на народа, който искаше цар от него. 11 Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му. 12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му. 13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб. 14 Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си. 15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи. 17 Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги. 18 В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но ГОСПОД няма да ви послуша. 19 Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас, 20 за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни. 21 И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред* ГОСПОДА. 22 А ГОСПОД отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.