1.Samuel 26 | Синодальный перевод

1 Пришли Зифеи к Саулу в Гиву и сказали: вот, Давид скрывается у нас на холме Гахила, что направо от Иесимона. 2 И встал Саул и спустился в пустыню Зиф, и с ним три тысячи отборных мужей Израильских, чтоб искать Давида в пустыне Зиф. 3 И расположился Саул на холме Гахила, что направо от Иесимона, при дороге; Давид же находился в пустыне и видел, что Саул шел за ним в пустыню; 4 и послал Давид соглядатаев и узнал, что Саул действительно пришел. 5 И встал Давид, и пошел к месту, на котором Саул расположился станом, и увидел Давид место, где спал Саул и Авенир, сын Ниров, военачальник его. Саул же спал в шатре, а народ расположился вокруг него. 6 И обратился Давид и сказал Ахимелеху Хеттеянину и Авессе, сыну Саруину, брату Иоава, говоря: кто пойдет со мною к Саулу в стан? И отвечал Авесса: я пойду с тобою. 7 И пришел Давид с Авессою к людям [Сауловым] ночью; и вот, Саул лежит, спит в шатре, и копье его воткнуто в землю у изголовья его; Авенир же и народ лежат вокруг него. 8 Авесса сказал Давиду: предал Бог ныне врага твоего в руки твои; итак позволь, я пригвожду его копьем к земле одним ударом и не повторю [удара]. 9 Но Давид сказал Авессе: не убивай его; ибо кто, подняв руку на помазанника Господня, останется ненаказанным? 10 И сказал Давид: жив Господь! пусть поразит его Господь, или придет день его, и он умрет, или пойдет на войну и погибнет; меня же да не попустит Господь поднять руку мою на помазанника Господня; 11 а возьми его копье, которое у изголовья его, и сосуд с водою, и пойдем к себе. 12 И взял Давид копье и сосуд с водою у изголовья Саула, и пошли они к себе; и никто не видел, и никто не знал, и никто не проснулся, но все спали, ибо сон от Господа напал на них. 13 И перешел Давид на другую сторону и стал на вершине горы вдали; большое расстояние [было] между ними. 14 И воззвал Давид к народу и Авениру, сыну Нирову, говоря: отвечай, Авенир. И отвечал Авенир и сказал: кто ты, что кричишь и [беспокоишь] царя? 15 И сказал Давид Авениру: не муж ли ты, и кто равен тебе в Израиле? Для чего же ты не бережешь господина твоего, царя? ибо приходил некто из народа, чтобы погубить царя, господина твоего. 16 Нехорошо ты это делаешь; жив Господь! вы достойны смерти за то, что не бережете господина вашего, помазанника Господня. Посмотри, где копье царя и сосуд с водою, что [были] у изголовья его? 17 И узнал Саул голос Давида и сказал: твой ли это голос, сын мой Давид? И сказал Давид: мой голос, господин мой, царь. 18 И сказал [еще]: за что господин мой преследует раба своего? что я сделал? какое зло в руке моей? 19 И ныне пусть выслушает господин мой, царь, слова раба своего: если Господь возбудил тебя против меня, то да будет это от тебя благовонною жертвою; если же – сыны человеческие, то прокляты они пред Господом, ибо они изгнали меня ныне, чтобы не принадлежать мне к наследию Господа, говоря: "ступай, служи богам чужим". 20 Да не прольется же кровь моя на землю пред лицем Господа; ибо царь Израилев вышел искать одну блоху, как гоняются за куропаткою по горам. 21 И сказал Саул: согрешил я; возвратись, сын мой Давид, ибо я не буду больше делать тебе зла, потому что душа моя была дорога ныне в глазах твоих; безумно поступал я и очень много погрешал. 22 И отвечал Давид и сказал: вот копье царя; пусть один из отроков придет и возьмет его; 23 и да воздаст Господь каждому по правде его и по истине его, так как Господь предавал тебя в руки [мои], но я не захотел поднять руки моей на помазанника Господня; 24 и пусть, как драгоценна была жизнь твоя ныне в глазах моих, так ценится моя жизнь в очах Господа, и да избавит меня от всякой беды! 25 И сказал Саул Давиду: благословен ты, сын мой Давид; и дело сделаешь, и превозмочь превозможешь. И пошел Давид своим путем, а Саул возвратился в свое место.

Библия, ревизирано издание

Давид отново пощадява Саул

1 Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон. 2 И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търси Давид в зифската пустиня. 3 Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята, 4 Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл. 5 Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него. 6 Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб. 7 И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него. 8 Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя. 9 А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен? 10 Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на ГОСПОДА, че ГОСПОД ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине. 11 Да не ми даде ГОСПОД да вдигна ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим. 12 И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал на тях. 13 Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние. 14 И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя? 15 А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти? 16 Не е добро това, което ти стори. В името на живия ГОСПОД, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му. 17 А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю. 18 Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми? 19 И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред ГОСПОДА, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от ГОСПОДА наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове. 20 И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от ГОСПОДНЕТО присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите. 21 Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка. 22 А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе. 23 А ГОСПОД да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник. 24 И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на ГОСПОДА и Той да ме избави от всякакви беди. 25 Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.

1.Samuel 26 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Давид отново пощадява Саул