Richter 17 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Richter 17 | Синодальный перевод
1 Был некто на горе Ефремовой, именем Миха. 2 Он сказал матери своей: тысяча сто [сиклей] серебра, которые у тебя взяты и за которые ты при мне изрекла проклятие, это серебро у меня, я взял его. Мать его сказала: благословен сын мой у Господа! 3 И возвратил он матери своей тысячу сто [сиклей] серебра. И сказала мать его: это серебро я от себя посвятила Господу для сына моего, чтобы сделать из него истукан и литый кумир; итак отдаю оное тебе. 4 Но он возвратил серебро матери своей. Мать его взяла двести [сиклей] серебра и отдала их плавильщику. Он сделал из них истукан и литый кумир, который и находился в доме Михи. 5 И был у Михи дом Божий. И сделал он ефод и терафим и посвятил одного из сыновей своих, чтоб он был у него священником. 6 В те дни не было царя у Израиля; каждый делал то, что ему казалось справедливым. 7 Один юноша из Вифлеема Иудейского, из колена Иудина, левит, тогда жил там; 8 этот человек пошел из города Вифлеема Иудейского, чтобы пожить, где случится, и идя дорогою, пришел на гору Ефремову к дому Михи. 9 И сказал ему Миха: откуда ты идешь? Он сказал ему: я левит из Вифлеема Иудейского и иду пожить, где случится. 10 И сказал ему Миха: останься у меня и будь у меня отцом и священником; я буду давать тебе по десяти [сиклей] серебра на год, потребное одеяние и пропитание. 11 Левит пошел к нему и согласился левит остаться у этого человека, и был юноша у него, как один из сыновей его. 12 Миха посвятил левита, и этот юноша был у него священником и жил в доме у Михи. 13 И сказал Миха: теперь я знаю, что Господь будет мне благотворить, потому что левит у меня священником.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан

1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА. 3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе. 4 Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей. 5 Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник. 6 По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно. 7 Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци. 8 Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя. 9 Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя. 10 Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него. 11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей. 12 Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. 13 Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.