Rut 2 | Синодальный перевод

1 У Ноемини был родственник по мужу ее, человек весьма знатный, из племени Елимелехова, имя ему Вооз. 2 И сказала Руфь Моавитянка Ноемини: пойду я на поле и буду подбирать колосья по следам того, у кого найду благоволение. Она сказала ей: пойди, дочь моя. 3 Она пошла, и пришла, и подбирала в поле [колосья] позади жнецов. И случилось, что та часть поля принадлежала Воозу, который из племени Елимелехова. 4 И вот, Вооз пришел из Вифлеема и сказал жнецам: Господь с вами! Они сказали ему: да благословит тебя Господь! 5 И сказал Вооз слуге своему, приставленному к жнецам: чья это молодая женщина? 6 Слуга, приставленный к жнецам, отвечал и сказал: эта молодая женщина – Моавитянка, пришедшая с Ноеминью с полей Моавитских; 7 она сказала: "буду я подбирать и собирать между снопами позади жнецов"; и пришла, и находится [здесь] с самого утра доселе; мало бывает она дома. 8 И сказал Вооз Руфи: послушай, дочь моя, не ходи подбирать на другом поле и не переходи отсюда, но будь здесь с моими служанками; 9 пусть в глазах твоих будет то поле, где они жнут, и ходи за ними; вот, я приказал слугам моим не трогать тебя; когда захочешь пить, иди к сосудам и пей, откуда черпают слуги мои. 10 Она пала на лице свое и поклонилась до земли и сказала ему: чем снискала я в глазах твоих милость, что ты принимаешь меня, хотя я и чужеземка? 11 Вооз отвечал и сказал ей: мне сказано все, что сделала ты для свекрови своей по смерти мужа твоего, что ты оставила твоего отца и твою мать и твою родину и пришла к народу, которого ты не знала вчера и третьего дня; 12 да воздаст Господь за это дело твое, и да будет тебе полная награда от Господа Бога Израилева, к Которому ты пришла, чтоб успокоиться под Его крылами! 13 Она сказала: да буду я в милости пред очами твоими, господин мой! Ты утешил меня и говорил по сердцу рабы твоей, между тем как я не стою ни одной из рабынь твоих. 14 И сказал ей Вооз: время обеда; приди сюда и ешь хлеб и обмакивай кусок твой в уксус. И села она возле жнецов. Он подал ей хлеба; она ела, наелась, и еще осталось. 15 И встала, чтобы подбирать. Вооз дал приказ слугам своим, сказав: пусть подбирает она и между снопами, и не обижайте ее; 16 да и от снопов откидывайте ей и оставляйте, пусть она подбирает, и не браните ее. 17 Так подбирала она на поле до вечера и вымолотила собранное, и вышло около ефы ячменя. 18 Взяв это, она пошла в город, и свекровь ее увидела, что она набрала. И вынула [Руфь из пазухи своей] и дала ей то, что оставила, наевшись сама. 19 И сказала ей свекровь ее: где ты собирала сегодня и где работала? да будет благословен принявший тебя! [Руфь]! объявила свекрови своей, у кого она работала, и сказала: человеку тому, у которого я сегодня работала, имя Вооз. 20 И сказала Ноеминь снохе своей: благословен он от Господа за то, что не лишил милости своей ни живых, ни мертвых! И сказала ей Ноеминь: человек этот близок к нам; он из наших родственников. 21 Руфь Моавитянка сказала: он даже сказал мне: будь с моими служанками, доколе не докончат они жатвы моей. 22 И сказала Ноеминь снохе своей Руфи: хорошо, дочь моя, что ты будешь ходить со служанками его, и не будут оскорблять тебя на другом поле. 23 Так была она со служанками Воозовыми и подбирала [колосья], доколе не кончилась жатва ячменя и жатва пшеницы, и жила у свекрови своей.

Библия, ревизирано издание

Рут на нивата на Вооз

1 А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз. 2 И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин и отвърна: Иди, дъще моя. 3 Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех. 4 И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: ГОСПОД с вас! Те му отговориха: ГОСПОД да те благослови! 5 Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена? 6 И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя. 7 Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи. 8 Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми. 9 Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли. 10 Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка? 11 А Вооз и отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала. 12 ГОСПОД да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш. 13 Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини. 14 Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз и подаде печена питка. И Рут яде, насити се и и остана от питката. 15 А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете! 16 Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не и забранявайте да го събира. 17 И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик. 18 Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва и видя колко класове беше събрала; Рут извади и и даде храната, която беше останала, след като се беше наситила. 19 Свекърва и каза: Къде събира днес класове? Къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз. 20 Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от ГОСПОДА онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник. 21 Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва. 22 Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива. 23 И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.

Rut 2 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Рут на нивата на Вооз