Psalm 35 | Синодальный перевод

1 (34:1) Псалом Давида. Учение. Вступись, Господи, в тяжбу с тяжущимися со мною, побори борющихся со мною;

2 (34:2) возьми щит и латы и восстань на помощь мне;

3 (34:3) обнажи мечь и прегради [путь] преследующим меня; скажи душе моей: "Я – спасение твое!"

4 (34:4) Да постыдятся и посрамятся ищущие души моей; да обратятся назад и покроются бесчестием умышляющие мне зло;

5 (34:5) да будут они, как прах пред лицем ветра, и Ангел Господень да прогоняет [их];

6 (34:6) да будет путь их темен и скользок, и Ангел Господень да преследует их,

7 (34:7) ибо они без вины скрыли для меня яму – сеть свою, без вины выкопали [ее] для души моей.

8 (34:8) Да придет на него гибель неожиданная, и сеть его, которую он скрыл [для меня], да уловит его самого; да впадет в нее на погибель.

9 (34:9) А моя душа будет радоваться о Господе, будет веселиться о спасении от Него.

10 (34:10) Все кости мои скажут: "Господи! кто подобен Тебе, избавляющему слабого от сильного, бедного и нищего от грабителя его?"

11 (34:11) Восстали на меня свидетели неправедные: чего я не знаю, о том допрашивают меня;

12 (34:12) воздают мне злом за добро, сиротством душе моей.

13 (34:13) Я во время болезни их одевался во вретище, изнурял постом душу мою, и молитва моя возвращалась в недро мое.

14 (34:14) Я поступал, как бы это был друг мой, брат мой; я ходил скорбный, с поникшею головою, как бы оплакивающий мать.

15 (34:15) А когда я претыкался, они радовались и собирались; собирались ругатели против меня, не знаю за что, поносили и не переставали;

16 (34:16) с лицемерными насмешниками скрежетали на меня зубами своими.

17 (34:17) Господи! долго ли будешь смотреть [на это]? Отведи душу мою от злодейств их, от львов – одинокую мою.

18 (34:18) Я прославлю Тебя в собрании великом, среди народа многочисленного восхвалю Тебя,

19 (34:19) чтобы не торжествовали надо мною враждующие против меня неправедно, и не перемигивались глазами ненавидящие меня безвинно;

20 (34:20) ибо не о мире говорят они, но против мирных земли составляют лукавые замыслы;

21 (34:21) расширяют на меня уста свои; говорят: "хорошо! хорошо! видел глаз наш".

22 (34:22) Ты видел, Господи, не умолчи; Господи! не удаляйся от меня.

23 (34:23) Подвигнись, пробудись для суда моего, для тяжбы моей, Боже мой и Господи мой!

24 (34:24) Суди меня по правде Твоей, Господи, Боже мой, и да не торжествуют они надо мною;

25 (34:25) да не говорят в сердце своем: "хорошо! по душе нашей!" Да не говорят: "мы поглотили его".

26 (34:26) Да постыдятся и посрамятся все, радующиеся моему несчастью; да облекутся в стыд и позор величающиеся надо мною.

27 (34:27) Да радуются и веселятся желающие правоты моей и говорят непрестанно: "да возвеличится Господь, желающий мира рабу Своему!"

28 (34:28) И язык мой будет проповедывать правду Твою и хвалу Твою всякий день.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Молитва за помощ

(По слав. 34.)

1 Давидов псалм. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене.

2 Вземи оръжие и щит и стани да ми помагаш.

3 Изтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

4 Нека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло.

5 Нека бъдат като плява пред вятъра и ангелът ГОСПОДЕН да ги гони.

6 Нека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел ГОСПОДЕН да ги гони.

7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми.

8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 А моята душа ще се весели в ГОСПОДА, ще се радва в избавлението Му;

10 всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

11 Несправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

12 Въздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми.

13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

14 Отнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

15 Но когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене – хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават.

16 Като нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби.

17 Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми* – от тези лъвове.

18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ.

19 Да не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина.

20 Защото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

21 Да! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха!

22 Ти си видял, ГОСПОДИ, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 стани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 Съди ме, ГОСПОДИ, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене.

25 Да не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене.

27 Да възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи ГОСПОД, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание