Sprüche 14 | Синодальный перевод

1 Мудрая жена устроит дом свой, а глупая разрушит его своими руками. 2 Идущий прямым путем боится Господа; но чьи пути кривы, тот небрежет о Нем. 3 В устах глупого – бич гордости; уста же мудрых охраняют их. 4 Где нет волов, [там] ясли пусты; а много прибыли от силы волов. 5 Верный свидетель не лжет, а свидетель ложный наговорит много лжи. 6 Распутный ищет мудрости, и не находит; а для разумного знание легко. 7 Отойди от человека глупого, у которого ты не замечаешь разумных уст. 8 Мудрость разумного – знание пути своего, глупость же безрассудных – заблуждение. 9 Глупые смеются над грехом, а посреди праведных – благоволение. 10 Сердце знает горе души своей, и в радость его не вмешается чужой. 11 Дом беззаконных разорится, а жилище праведных процветет. 12 Есть пути, которые кажутся человеку прямыми; но конец их – путь к смерти. 13 И при смехе [иногда] болит сердце, и концом радости бывает печаль. 14 Человек с развращенным сердцем насытится от путей своих, и добрый – от своих. 15 Глупый верит всякому слову, благоразумный же внимателен к путям своим. 16 Мудрый боится и удаляется от зла, а глупый раздражителен и самонадеян. 17 Вспыльчивый может сделать глупость; но человек, умышленно делающий зло, ненавистен. 18 Невежды получают в удел себе глупость, а благоразумные увенчаются знанием. 19 Преклонятся злые пред добрыми и нечестивые – у ворот праведника. 20 Бедный ненавидим бывает даже близким своим, а у богатого много друзей. 21 Кто презирает ближнего своего, тот грешит; а кто милосерд к бедным, тот блажен. 22 Не заблуждаются ли умышляющие зло? но милость и верность у благомыслящих. 23 От всякого труда есть прибыль, а от пустословия только ущерб. 24 Венец мудрых – богатство их, а глупость невежд глупость [и] [есть]. 25 Верный свидетель спасает души, а лживый наговорит много лжи. 26 В страхе пред Господом – надежда твердая, и сынам Своим Он прибежище. 27 Страх Господень – источник жизни, удаляющий от сетей смерти. 28 Во множестве народа – величие царя, а при малолюдстве народа беда государю. 29 У терпеливого человека много разума, а раздражительный выказывает глупость. 30 Кроткое сердце – жизнь для тела, а зависть – гниль для костей. 31 Кто теснит бедного, тот хулит Творца его; чтущий же Его благотворит нуждающемуся. 32 За зло свое нечестивый будет отвергнут, а праведный и при смерти своей имеет надежду. 33 Мудрость почиет в сердце разумного, и среди глупых дает знать о себе. 34 Праведность возвышает народ, а беззаконие – бесчестие народов. 35 Благоволение царя – к рабу разумному, а гнев его – против того, кто позорит его.

Библия, ревизирано издание

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. 3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. 5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. 6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. 7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават. 9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. 10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. 11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. 13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. 14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. 17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен. 18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. 20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. 22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. 23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. 24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. 28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. 29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. 30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. 31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. 32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. 33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. 34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам.

Sprüche 14 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния