Offenbarung 16 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Offenbarung 16 | Синодальный перевод
1 И услышал я из храма громкий голос, говорящий семи Ангелам: идите и вылейте семь чаш гнева Божия на землю. 2 Пошел первый Ангел и вылил чашу свою на землю: и сделались жестокие и отвратительные гнойные раны на людях, имеющих начертание зверя и поклоняющихся образу его. 3 Второй Ангел вылил чашу свою в море: и сделалась кровь, как бы мертвеца, и все одушевленное умерло в море. 4 Третий Ангел вылил чашу свою в реки и источники вод: и сделалась кровь. 5 И услышал я Ангела вод, который говорил: праведен Ты, Господи, Который еси и был, и свят, потому что так судил; 6 за то, что они пролили кровь святых и пророков, Ты дал им пить кровь: они достойны того. 7 И услышал я другого от жертвенника говорящего: ей, Господи Боже Вседержитель, истинны и праведны суды Твои. 8 Четвертый Ангел вылил чашу свою на солнце: и дано было ему жечь людей огнем. 9 И жег людей сильный зной, и они хулили имя Бога, имеющего власть над сими язвами, и не вразумились, чтобы воздать Ему славу. 10 Пятый Ангел вылил чашу свою на престол зверя: и сделалось царство его мрачно, и они кусали языки свои от страдания, 11 и хулили Бога небесного от страданий своих и язв своих; и не раскаялись в делах своих. 12 Шестой Ангел вылил чашу свою в великую реку Евфрат: и высохла в ней вода, чтобы готов был путь царям от восхода солнечного. 13 И видел я [выходящих] из уст дракона и из уст зверя и из уст лжепророка трех духов нечистых, подобных жабам: 14 это – бесовские духи, творящие знамения; они выходят к царям земли всей вселенной, чтобы собрать их на брань в оный великий день Бога Вседержителя. 15 Се, иду как тать: блажен бодрствующий и хранящий одежду свою, чтобы не ходить ему нагим и чтобы не увидели срамоты его. 16 И он собрал их на место, называемое по–еврейски Армагеддон. 17 Седьмой Ангел вылил чашу свою на воздух: и из храма небесного от престола раздался громкий голос, говорящий: совершилось! 18 И произошли молнии, громы и голоса, и сделалось великое землетрясение, какого не бывало с тех пор, как люди на земле. Такое землетрясение! Так великое! 19 И город великий распался на три части, и города языческие пали, и Вавилон великий воспомянут пред Богом, чтобы дать ему чашу вина ярости гнева Его. 20 И всякий остров убежал, и гор не стало; 21 и град, величиною в талант, пал с неба на людей; и хулили люди Бога за язвы от града, потому что язва от него была весьма тяжкая.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Изливане на седемте чаши с Божия гняв

1 И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв. 2 И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. 3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря. 4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. 5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така; 6 понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. 7 И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди. 8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън. 9 И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. 10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки, 11 и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си. 12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата и, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток. 13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; 14 защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. 15 (Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.) 16 И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон*. 17 Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се. 18 И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен. 19 А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. 20 И всеки остров побегна и планините не се намериха. 21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма.