Offenbarung 10 | Синодальный перевод

1 И видел я другого Ангела сильного, сходящего с неба, облеченного облаком; над головою его была радуга, и лице его как солнце, и ноги его как столпы огненные, 2 в руке у него была книжка раскрытая. И поставил он правую ногу свою на море, а левую на землю, 3 и воскликнул громким голосом, как рыкает лев; и когда он воскликнул, тогда семь громов проговорили голосами своими. 4 И когда семь громов проговорили голосами своими, я хотел было писать; но услышал голос с неба, говорящий мне: скрой, что говорили семь громов, и не пиши сего. 5 И Ангел, которого я видел стоящим на море и на земле, поднял руку свою к небу 6 и клялся Живущим во веки веков, Который сотворил небо и все, что на нем, землю и все, что на ней, и море и все, что в нем, что времени уже не будет; 7 но в те дни, когда возгласит седьмой Ангел, когда он вострубит, совершится тайна Божия, как Он благовествовал рабам Своим пророкам. 8 И голос, который я слышал с неба, опять стал говорить со мною, и сказал: пойди, возьми раскрытую книжку из руки Ангела, стоящего на море и на земле. 9 И я пошел к Ангелу, и сказал ему: дай мне книжку. Он сказал мне: возьми и съешь ее; она будет горька во чреве твоем, но в устах твоих будет сладка, как мед. 10 И взял я книжку из руки Ангела, и съел ее; и она в устах моих была сладка, как мед; когда же съел ее, то горько стало во чреве моем. 11 И сказал он мне: тебе надлежит опять пророчествовать о народах и племенах, и языках и царях многих.

Библия, ревизирано издание

Ангелът с малкия свитък

1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му – като огнени стълбове. 2 Той държеше в ръката си разгъната книжка; и като стъпи с десния си крак в морето, а с левия – на земята, 3 извика с висок глас, както реве лъв; и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове. 4 И след като седемте гръма издадоха своите гласове, аз се готвех да запиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръма, и не го пиши. 5 А ангелът, когото видях да стои в морето и на земята, издигна десницата си към небето 6 и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време, 7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците. 8 А гласът, който чух от небето, проговори пак към мен и ми каза: Иди, вземи разгънатата книга, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. 9 И така, отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. Той ми отвърна: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. 10 И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, в корема ми стана горчиво. 11 Тогава ми бе казано: Трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, езици и царе.

Offenbarung 10 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Ангелът с малкия свитък