Matthäus 27 | Синодальный перевод

1 Когда же настало утро, все первосвященники и старейшины народа имели совещание об Иисусе, чтобы предать Его смерти;

2 и, связав Его, отвели и предали Его Понтию Пилату, правителю.

3 Тогда Иуда, предавший Его, увидев, что Он осужден, и, раскаявшись, возвратил тридцать сребренников первосвященникам и старейшинам,

4 говоря: согрешил я, предав кровь невинную. Они же сказали ему: что нам до того? смотри сам.

5 И, бросив сребренники в храме, он вышел, пошел и удавился.

6 Первосвященники, взяв сребренники, сказали: непозволительно положить их в сокровищницу церковную, потому что это цена крови.

7 Сделав же совещание, купили на них землю горшечника, для погребения странников;

8 посему и называется земля та "землею крови" до сего дня.

9 Тогда сбылось реченное через пророка Иеремию, который говорит: и взяли тридцать сребренников, цену Оцененного, Которого оценили сыны Израиля,

10 и дали их за землю горшечника, как сказал мне Господь.

11 Иисус же стал пред правителем. И спросил Его правитель: Ты Царь Иудейский? Иисус сказал ему: ты говоришь.

12 И когда обвиняли Его первосвященники и старейшины, Он ничего не отвечал.

13 Тогда говорит Ему Пилат: не слышишь, сколько свидетельствуют против Тебя?

14 И не отвечал ему ни на одно слово, так что правитель весьма дивился.

15 На праздник же [Пасхи] правитель имел обычай отпускать народу одного узника, которого хотели.

16 Был тогда у них известный узник, называемый Варавва;

17 итак, когда собрались они, сказал им Пилат: кого хотите, чтобы я отпустил вам: Варавву, или Иисуса, называемого Христом?

18 ибо знал, что предали Его из зависти.

19 Между тем, как сидел он на судейском месте, жена его послала ему сказать: не делай ничего Праведнику Тому, потому что я ныне во сне много пострадала за Него.

20 Но первосвященники и старейшины возбудили народ просить Варавву, а Иисуса погубить.

21 Тогда правитель спросил их: кого из двух хотите, чтобы я отпустил вам? Они сказали: Варавву.

22 Пилат говорит им: что же я сделаю Иисусу, называемому Христом? Говорят ему все: да будет распят.

23 Правитель сказал: какое же зло сделал Он? Но они еще сильнее кричали: да будет распят.

24 Пилат, видя, что ничто не помогает, но смятение увеличивается, взял воды и умыл руки перед народом, и сказал: невиновен я в крови Праведника Сего; смотрите вы.

25 И, отвечая, весь народ сказал: кровь Его на нас и на детях наших.

26 Тогда отпустил им Варавву, а Иисуса, бив, предал на распятие.

27 Тогда воины правителя, взяв Иисуса в преторию, собрали на Него весь полк

28 и, раздев Его, надели на Него багряницу;

29 и, сплетши венец из терна, возложили Ему на голову и дали Ему в правую руку трость; и, становясь пред Ним на колени, насмехались над Ним, говоря: радуйся, Царь Иудейский!

30 и плевали на Него и, взяв трость, били Его по голове.

31 И когда насмеялись над Ним, сняли с Него багряницу, и одели Его в одежды Его, и повели Его на распятие.

32 Выходя, они встретили одного Киринеянина, по имени Симона; сего заставили нести крест Его.

33 И, придя на место, называемое Голгофа, что значит: Лобное место,

34 дали Ему пить уксуса, смешанного с желчью; и, отведав, не хотел пить.

35 Распявшие же Его делили одежды Его, бросая жребий;

36 и, сидя, стерегли Его там;

37 и поставили над головою Его надпись, означающую вину Его: Сей есть Иисус, Царь Иудейский.

38 Тогда распяты с Ним два разбойника: один по правую сторону, а другой по левую.

39 Проходящие же злословили Его, кивая головами своими

40 и говоря: Разрушающий храм и в три дня Созидающий! спаси Себя Самого; если Ты Сын Божий, сойди с креста.

41 Подобно и первосвященники с книжниками и старейшинами и фарисеями, насмехаясь, говорили:

42 других спасал, а Себя Самого не может спасти; если Он Царь Израилев, пусть теперь сойдет с креста, и уверуем в Него;

43 уповал на Бога; пусть теперь избавит Его, если Он угоден Ему. Ибо Он сказал: Я Божий Сын.

44 Также и разбойники, распятые с Ним, поносили Его.

45 От шестого же часа тьма была по всей земле до часа девятого;

46 а около девятого часа возопил Иисус громким голосом: Или, Или! лама савахфани? то есть: Боже Мой, Боже Мой! для чего Ты Меня оставил?

47 Некоторые из стоявших там, слыша это, говорили: Илию зовет Он.

48 И тотчас побежал один из них, взял губку, наполнил уксусом и, наложив на трость, давал Ему пить;

49 а другие говорили: постой, посмотрим, придет ли Илия спасти Его.

50 Иисус же, опять возопив громким голосом, испустил дух.

51 И вот, завеса в храме раздралась надвое, сверху донизу; и земля потряслась; и камни расселись;

52 и гробы отверзлись; и многие тела усопших святых воскресли

53 и, выйдя из гробов по воскресении Его, вошли во святый град и явились многим.

54 Сотник же и те, которые с ним стерегли Иисуса, видя землетрясение и все бывшее, устрашились весьма и говорили: воистину Он был Сын Божий.

55 Там были также и смотрели издали многие женщины, которые следовали за Иисусом из Галилеи, служа Ему;

56 между ними были Мария Магдалина и Мария, мать Иакова и Иосии, и мать сыновей Зеведеевых.

57 Когда же настал вечер, пришел богатый человек из Аримафеи, именем Иосиф, который также учился у Иисуса;

58 он, придя к Пилату, просил тела Иисусова. Тогда Пилат приказал отдать тело;

59 и, взяв тело, Иосиф обвил его чистою плащаницею

60 и положил его в новом своем гробе, который высек он в скале; и, привалив большой камень к двери гроба, удалился.

61 Была же там Мария Магдалина и другая Мария, которые сидели против гроба.

62 На другой день, который следует за пятницею, собрались первосвященники и фарисеи к Пилату

63 и говорили: господин! Мы вспомнили, что обманщик тот, еще будучи в живых, сказал: после трех дней воскресну;

64 итак прикажи охранять гроб до третьего дня, чтобы ученики Его, придя ночью, не украли Его и не сказали народу: воскрес из мертвых; и будет последний обман хуже первого.

65 Пилат сказал им: имеете стражу; пойдите, охраняйте, как знаете.

66 Они пошли и поставили у гроба стражу, и приложили к камню печать.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Исус пред Пилат

1 А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус.

2 И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат.

3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза:

4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли.

5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.

6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци.

8 Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива.

9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните,

10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“

11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш.

12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?

14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение*, така че управителят много се чудеше.

15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.

17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос?

18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.

19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него.

20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт.

21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава.

22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат!

23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!

24 И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете.

25 А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни.

26 Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие.

Издевателството на войниците

27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота.

28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия.

29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски!

30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата.

31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.

Разпъването и кръстната смърт на Исус Христос

32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място*,

34 дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.

35 И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий.

36 И седяха там да Го пазят.

37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар.

38 Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво.

39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха:

40 Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста.

41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха:

42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.

43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.

45 А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя.

46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия.

48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие.

49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

51 И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,

53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.

54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога.

55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха;

56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.

57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус.

58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница

60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде.

61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.

62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:

63 Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.

64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете.

66 А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.