2.Mose 12 | Синодальный перевод

1 И сказал Господь Моисею и Аарону в земле Египетской, говоря:

2 месяц сей [да будет] у вас началом месяцев, первым [да] [будет] он у вас между месяцами года.

3 Скажите всему обществу Израилевых: в десятый [день] сего месяца пусть возьмут себе каждый одного агнца по семействам, по агнцу на семейство;

4 а если семейство так мало, что не [съест] агнца, то пусть возьмет с соседом своим, ближайшим к дому своему, по числу душ: по той мере, сколько каждый съест, расчислитесь на агнца.

5 Агнец у вас должен быть без порока, мужеского пола, однолетний; возьмите его от овец, или от коз,

6 и пусть он хранится у вас до четырнадцатого дня сего месяца: тогда пусть заколет его все собрание общества Израильского вечером,

7 и пусть возьмут от крови [его] и помажут на обоих косяках и на перекладине дверей в домах, где будут есть его;

8 пусть съедят мясо его в сию самую ночь, испеченное на огне; с пресным хлебом и с горькими [травами] пусть съедят его;

9 не ешьте от него недопеченного, или сваренного в воде, но ешьте испеченное на огне, голову с ногами и внутренностями;

10 не оставляйте от него до утра; но оставшееся от него до утра сожгите на огне.

11 Ешьте же его так: пусть будут чресла ваши препоясаны, обувь ваша на ногах ваших и посохи ваши в руках ваших, и ешьте его с поспешностью: это – Пасха Господня.

12 А Я в сию самую ночь пройду по земле Египетской и поражу всякого первенца в земле Египетской, от человека до скота, и над всеми богами Египетскими произведу суд. Я Господь.

13 И будет у вас кровь знамением на домах, где вы находитесь, и увижу кровь и пройду мимо вас, и не будет между вами язвы губительной, когда буду поражать землю Египетскую.

14 И да будет вам день сей памятен, и празднуйте в оный праздник Господу во [все] роды ваши; [как] установление вечное празднуйте его.

15 Семь дней ешьте пресный хлеб; с самого первого дня уничтожьте квасное в домах ваших, ибо кто будет есть квасное с первого дня до седьмого дня, душа та истреблена будет из среды Израиля.

16 И в первый день да будет у вас священное собрание, и в седьмой день священное собрание: никакой работы не должно делать в них; только что есть каждому, одно то можно делать вам.

17 Наблюдайте опресноки, ибо в сей самый день Я вывел ополчения ваши из земли Египетской, и наблюдайте день сей в роды ваши, как установление вечное.

18 С четырнадцатого дня первого месяца, с вечера ешьте пресный хлеб до вечера двадцать первого дня того же месяца;

19 семь дней не должно быть закваски в домах ваших, ибо кто будет есть квасное, душа та истреблена будет из общества Израилевых – пришлец ли то, или природный житель земли той.

20 Ничего квасного не ешьте; во всяком местопребывании вашем ешьте пресный хлеб.

21 И созвал Моисей всех старейшин Израилевых и сказал им: выберите и возьмите себе агнцев по семействам вашим и заколите пасху;

22 и возьмите пучок иссопа, и обмочите в кровь, которая в сосуде, и помажьте перекладину и оба косяка дверей кровью, которая в сосуде; а вы никто не выходите за двери дома своего до утра.

23 И пойдет Господь поражать Египет, и увидит кровь на перекладине и на обоих косяках, и пройдет Господь мимо дверей, и не попустит губителю войти в домы ваши для поражения.

24 Храните сие, как закон для себя и для сынов своих на веки.

25 Когда войдете в землю, которую Господь даст вам, как Он говорил, соблюдайте сие служение.

26 И когда скажут вам дети ваши: что это за служение?

27 скажите: это пасхальная жертва Господу, Который прошел мимо домов сынов Израилевых в Египте, когда поражал Египтян, и домы наши избавил. И преклонился народ и поклонился.

28 И пошли сыны Израилевы и сделали: как повелел Господь Моисею и Аарону, так и сделали.

29 В полночь Господь поразил всех первенцев в земле Египетской, от первенца фараона, сидевшего на престоле своем, до первенца узника, находившегося в темнице, и все первородное из скота.

30 И встал фараон ночью сам и все рабы его и весь Египет; и сделался великий вопль в [земле] Египетской, ибо не было дома, где не было бы мертвеца.

31 И призвал [фараон] Моисея и Аарона ночью и сказал: встаньте, выйдите из среды народа моего, как вы, так и сыны Израилевы, и пойдите, совершите служение Господу, как говорили вы;

32 и мелкий и крупный скот ваш возьмите, как вы говорили; и пойдите и благословите меня.

33 И понуждали Египтяне народ, чтобы скорее выслать его из земли той; ибо говорили они: мы все помрем.

34 И понес народ тесто свое, прежде нежели оно вскисло; квашни их, завязанные в одеждах их, были на плечах их.

35 И сделали сыны Израилевы по слову Моисея и просили у Египтян вещей серебряных и вещей золотых и одежд.

36 Господь же дал милость народу [Своему] в глазах Египтян: и они давали ему, и обобрал он Египтян.

37 И отправились сыны Израилевы из Раамсеса в Сокхоф до шестисот тысяч пеших мужчин, кроме детей;

38 и множество разноплеменных людей вышли с ними, и мелкий и крупный скот, стадо весьма большое.

39 И испекли они из теста, которое вынесли из Египта, пресные лепешки, ибо оно еще не вскисло, потому что они выгнаны были из Египта и не могли медлить, и даже пищи не приготовили себе на дорогу.

40 Времени же, в которое сыны Израилевы обитали в Египте, было четыреста тридцать лет.

41 По прошествии четырехсот тридцати лет, в этот самый день вышло все ополчение Господне из земли Египетской ночью.

42 Это – ночь бдения Господу за изведение их из земли Египетской; эта самая ночь – бдение Господу у всех сынов Израилевых в роды их.

43 И сказал Господь Моисею и Аарону: вот устав Пасхи: никакой иноплеменник не должен есть ее;

44 а всякий раб, купленный за серебро, когда обрежешь его, может есть ее;

45 поселенец и наемник не должен есть ее.

46 В одном доме должно есть ее, не выносите мяса вон из дома и костей ее не сокрушайте.

47 Все общество Израиля должно совершать ее.

48 Если же поселится у тебя пришлец и захочет совершить Пасху Господу, то обрежь у него всех мужеского пола, и тогда пусть он приступит к совершению ее и будет как природный житель земли; а никакой необрезанный не должен есть ее;

49 один закон да будет и для природного жителя и для пришельца, поселившегося между вами.

50 И сделали все сыны Израилевы: как повелел Господь Моисею и Аарону, так и сделали.

51 В этот самый день Господь вывел сынов Израилевых из земли Египетской по ополчениям их.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Пасха

1 Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон в Египетската земя:

2 Този ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от този месец, всеки по едно агне, според броя на семействата, по едно агне за всяко семейство.

4 Но ако членовете на семейството са малко за агнето, тогава домакинът нека да покани най-близкия до къщата му съсед, като се съобразите с броя на хората; пресметнете за агнето според онова, което всеки може да изяде.

5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете.

6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си, да го заколят привечер.

7 После нека вземат от кръвта и сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат.

8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

9 Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

10 И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, изгорете го в огън.

11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, защото е Пасхата на Йехова.

12 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно същество в Египетската земя – и човек, и животно; и ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова.

13 И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст.

14 Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на ГОСПОДА през всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате.

15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще вдигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия до седмия ден, онзи човек ще бъде изтребен от Израил.

16 На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден – друго свято събрание; никаква работа да не се върши през тези дни освен онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

17 И така, да отпразнувате празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох племената ви от Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден през всичките си поколения.

18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

19 Седем дни да не оставяте квас в къщите си, защото, който яде квасно, да бъде премахнат от обществото на израилтяните, бил той пришълец или местен.

20 Нищо квасно да не ядете; където и да живеете, безквасни хлябове да ядете.

21 Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всички Израилеви старейшини и им каза: Идете и си вземете по едно агне според семействата си и заколете пасхалното агне.

22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще съберете в леген, и с кръвта, която е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата, и никой от вас да не излиза от къщната си врата до сутринта.

23 Защото ГОСПОД ще мине да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

25 Когато влезете в земята, която ГОСПОД ще ви даде според обещанието Си, ще пазите този обряд.

26 А когато децата ви попитат: Какво искате да кажете с този обряд?,

27 ще отговорите: Това е пасхално жертвоприношение за минаването на ГОСПОДА, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони.

28 И израилтяните отидоха и направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон.

29 Посреднощ ГОСПОД порази всяко първородно същество в Египетската земя – от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, както и всяко първородно от добитъка.

30 И фараонът стана през нощта, той и всичките му служители, и всички египтяни; и се понесе голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

31 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон през нощта и каза: Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред народа ми и идете, послужете на Йехова, както поискахте,

32 подкарайте и овцете, и стадата си, както поискахте, и идете, и благословете и мен.

33 Също египтяните настояваха пред народа, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си казаха: Ние всички измираме.

34 И народът вдигна тестото си, преди още да е втасало, като носеха на рамена нощвите, обвити в дрехите си.

35 А израилтяните бяха постъпили, както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

36 и ГОСПОД беше дал на народа да спечели доверието на египтяните, така че те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

Излизане от Египет през пасхалната нощ

37 И така, израилтяните се вдигнаха от Рамзес за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен семействата.

38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда.

39 А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше втасало, понеже ги пропъдиха от Египет и те нямаха време да си приготвят ястие.

40 А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

41 И в самия край на четиристотин и тридесетте години цялото ГОСПОДНЕ войнство излезе от Египетската земя.

42 Това е нощ, определена за бдения, защото ГОСПОД ги изведе от Египетската земя; това е онази нощ, която всички израилтяни през всичките си поколения трябва особено да пазят за ГОСПОДА.

43 И ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Ето закона за Пасхата: Никой чужденец да не яде от нея;

44 обаче всеки роб, купен с пари, да яде от нея, след като бъде обрязан.

45 Никой пришълец или наемник да не яде от нея.

46 Вътре в къщата да бъде изядено агнето; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от него да не строшите.

47 Цялото общество израилтяни да я пазят.

48 И ако някой чужденец живее като заселник между теб и поиска да пази Пасхата на ГОСПОДА, нека се обрежат всичките му мъжки представители и тогава нека да я спазва; той ще бъде като местен жител. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

49 Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е заселник между вас.

50 И всички израилтяни направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон.

51 И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилтяните от Египетската земя според подразделенията на тяхното войнство.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.