Jesaja 59 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Jesaja 59 | Синодальный перевод
1 Вот, рука Господа не сократилась на то, чтобы спасать, и ухо Его не отяжелело для того, чтобы слышать. 2 Но беззакония ваши произвели разделение между вами и Богом вашим, и грехи ваши отвращают лице [Его] от вас, чтобы не слышать. 3 Ибо руки ваши осквернены кровью и персты ваши – беззаконием; уста ваши говорят ложь, язык ваш произносит неправду. 4 Никто не возвышает голоса за правду, и никто не вступается за истину; надеются на пустое и говорят ложь, зачинают зло и рождают злодейство; 5 высиживают змеиные яйца и ткут паутину; кто поест яиц их, – умрет, а если раздавит, – выползет ехидна. 6 Паутины их для одежды негодны, и они не покроются своим произведением; дела их – дела неправедные, и насилие в руках их. 7 Ноги их бегут ко злу, и они спешат на пролитие невинной крови; мысли их – мысли нечестивые; опустошение и гибель на стезях их. 8 Пути мира они не знают, и нет суда на стезях их; пути их искривлены, и никто, идущий по ним, не знает мира. 9 Потому–то и далек от нас суд, и правосудие не достигает до нас; ждем света, и вот тьма, – озарения, и ходим во мраке. 10 Осязаем, как слепые стену, и, как без глаз, ходим ощупью; спотыкаемся в полдень, как в сумерки, между живыми – как мертвые. 11 Все мы ревем, как медведи, и стонем, как голуби; ожидаем суда, и нет [его], – спасения, но оно далеко от нас. 12 Ибо преступления наши многочисленны пред Тобою, и грехи наши свидетельствуют против нас; ибо преступления наши с нами, и беззакония наши мы знаем. 13 Мы изменили и солгали пред Господом, и отступили от Бога нашего; говорили клевету и измену, зачинали и рождали из сердца лживые слова. 14 И суд отступил назад, и правда стала вдали, ибо истина преткнулась на площади, и честность не может войти. 15 И не стало истины, и удаляющийся от зла подвергается оскорблению. И Господь увидел это, и противно было очам Его, что нет суда. 16 И видел, что нет человека, и дивился, что нет заступника; и помогла Ему мышца Его, и правда Его поддержала Его. 17 И Он возложил на Себя правду, как броню, и шлем спасения на главу Свою; и облекся в ризу мщения, как в одежду, и покрыл Себя ревностью, как плащом. 18 По мере возмездия, по этой мере Он воздаст противникам Своим – яростью, врагам Своим – местью, островам воздаст должное. 19 И убоятся имени Господа на западе и славы Его – на восходе солнца. Если враг придет как река, дуновение Господа прогонит его. 20 И придет Искупитель Сиона и [сынов] Иакова, обратившихся от нечестия, говорит Господь. 21 И вот завет Мой с ними, говорит Господь: Дух Мой, Который на тебе, и слова Мои, которые вложил Я в уста твои, не отступят от уст твоих и от уст потомства твоего, и от уст потомков потомства твоего, говорит Господь, отныне и до века.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Греховното състояние на Израил

1 Ето, ръката на ГОСПОДА не се е скъсила, за да не може да спаси, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува; 2 но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува. 3 Защото ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви – с беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие. 4 Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; уповават на суетата и говорят лъжи; зачеват злоба и раждат беззаконие. 5 Мътят яйца ехиднини и изтъкават паяжина. Който яде от яйцата им, умира; и ако се счупи някое, излюпва се ехидна. 6 Паяжината им няма да стане на дрехи, нито ще се облекат от изделията си; делата им са беззаконни и насилственото действие е в ръцете им. 7 Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв; размишленията им са беззаконни; опустошение и разорение има в пътищата им. 8 Те не знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи по тях, не знае мир. 9 Затова правосъдието е далеч от нас и правдата не стига до нас; чакаме светлина, а ето тъмнина – сияние, а ходим в мрак. 10 Пипаме стената като слепи, пипаме като онези, които нямат очи; по пладне се препъваме като нощем; сред яките сме като мъртви. 11 Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма, избавление, но е далеч от нас. 12 Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас; защото престъпленията ни са пред нас, а колкото до беззаконията ни, ние ги знаем. 13 Станахме престъпници и неверни към ГОСПОДА и се отвърнахме да не следваме нашия Бог; говорихме насилствено и бунтовно; заченахме и изговорихме от сърцето си лъжливи думи. 14 Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правотата не може да влезе. 15 Да! Истината я няма и който се отклонява от злото, става плячка; и ГОСПОД видя и Му стана неугодно, че нямаше правосъдие; 16 видя, че нямаше човек, и се почуди, че нямаше посредник; затова Неговата мишца издейства за него спасение и правдата Му го подкрепи. 17 Той се облече с правда като с броня и сложи на главата си спасение за шлем; облече и одеждите на възмездието за дреха и се загърна с ревността като с мантия. 18 Според дължимите им възмездия – така ще отплати: ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; ще даде възмездие на островите. 19 Така ще се убоят от името на ГОСПОДА живеещите на запад и от славата Му – живеещите на изток; защото ще дойде като стремителен поток, тласкан от ГОСПОДНЕТО дихание; 20 акато Изкупител ще дойде в Сион и за онези от Яков, които се обръщат от престъпление, казва ГОСПОД. 21 А от Моя страна – ето Моя завет с тях, казва ГОСПОД: Духът Ми, който е на теб, и словата Ми, които влагах в устата ти, няма да липсват от устата ти, нито от устата на потомството ти, нито от устата на тяхното потомство*. Отсега и довека, казва ГОСПОД.