Jesaja 17 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Jesaja 17 | Синодальный перевод
1 Пророчество о Дамаске. – Вот, Дамаск исключается из [числа] городов и будет грудою развалин. 2 Города Ароерские будут покинуты, – останутся для стад, которые будут отдыхать там, и некому будет пугать их. 3 Не станет твердыни Ефремовой и царства Дамасского с остальною Сириею; с ними будет то же, что со славою сынов Израиля, говорит Господь Саваоф. 4 И будет в тот день: умалится слава Иакова, и тучное тело его сделается тощим. 5 То же будет, что по собрании хлеба жнецом, когда рука его пожнет колосья, и когда соберут колосья в долине Рефаимской. 6 И останутся у него, как бывает при обивании маслин, две–три ягоды на самой вершине, или четыре–пять на плодоносных ветвях, говорит Господь, Бог Израилев. 7 В тот день обратит человек взор свой к Творцу своему, и глаза его будут устремлены к Святому Израилеву; 8 и не взглянет на жертвенники, на дело рук своих, и не посмотрит на то, что сделали персты его, на кумиры Астарты и Ваала. 9 В тот день укрепленные города его будут, как развалины в лесах и на вершинах гор, оставленные пред сынами Израиля, – и будет пусто. 10 Ибо ты забыл Бога спасения твоего, и не воспоминал о скале прибежища твоего; от того развел увеселительные сады и насадил черенки от чужой лозы. 11 В день насаждения твоего ты заботился, чтобы оно росло и чтобы посеянное тобою рано расцвело; но в день собирания не куча жатвы будет, но скорбь жестокая. 12 Увы! шум народов многих! шумят они, как шумит море. Рев племен! они ревут, как ревут сильные воды. 13 Ревут народы, как ревут сильные воды; но Он погрозил им и они далеко побежали, и были гонимы, как прах по горам от ветра и как пыль от вихря. 14 Вечер – и вот ужас! и прежде утра уже нет его. Такова участь грабителей наших, жребий разорителей наших.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Пророчество за Дамаск и Самария

1 Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. 2 Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши. 3 Крепостта ще се махне от Ефрем и царството – от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, казва ГОСПОД на Силите. 4 И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее; 5 и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина. 6 Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината – две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва ГОСПОД, Израилевият Бог. 7 В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израилев; 8 той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето. 9 В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израилтяните; и ще настане там запустение. 10 Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки; 11 в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал. 12 Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води! 13 Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. 14 Привечер, ето, смущение; и преди да съмне, ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.