Jesaja 14 | Синодальный перевод

1 Близко время его, и не замедлят дни его, ибо помилует Господь Иакова и снова возлюбит Израиля; и поселит их на земле их, и присоединятся к ним иноземцы и прилепятся к дому Иакова.

2 И возьмут их народы, и приведут на место их, и дом Израиля усвоит их себе на земле Господней рабами и рабынями, и возьмет в плен пленивших его, и будет господствовать над угнетателями своими.

3 И будет в тот день: когда Господь устроит тебя от скорби твоей и от страха и от тяжкого рабства, которому ты порабощен был,

4 ты произнесешь победную песнь на царя Вавилонского и скажешь: как не стало мучителя, пресеклось грабительство!

5 Сокрушил Господь жезл нечестивых, скипетр владык,

6 поражавший народы в ярости ударами неотвратимыми, во гневе господствовавший над племенами с неудержимым преследованием.

7 Вся земля отдыхает, покоится, восклицает от радости;

8 и кипарисы радуются о тебе, и кедры ливанские, [говоря]: "с тех пор, как ты заснул, никто не приходит рубить нас".

9 Ад преисподний пришел в движение ради тебя, чтобы встретить тебя при входе твоем; пробудил для тебя Рефаимов, всех вождей земли; поднял всех царей языческих с престолов их.

10 Все они будут говорить тебе: и ты сделался бессильным, как мы! и ты стал подобен нам!

11 В преисподнюю низвержена гордыня твоя со всем шумом твоим; под тобою подстилается червь, и черви – покров твой.

12 Как упал ты с неба, денница, сын зари! разбился о землю, попиравший народы.

13 А говорил в сердце своем: "взойду на небо, выше звезд Божиих вознесу престол мой и сяду на горе в сонме богов, на краю севера;

14 взойду на высоты облачные, буду подобен Всевышнему".

15 Но ты низвержен в ад, в глубины преисподней.

16 Видящие тебя всматриваются в тебя, размышляют о тебе: "тот ли это человек, который колебал землю, потрясал царства,

17 вселенную сделал пустынею и разрушал города ее, пленников своих не отпускал домой?"

18 Все цари народов, все лежат с честью, каждый в своей усыпальнице;

19 а ты повержен вне гробницы своей, как презренная ветвь, как одежда убитых, сраженных мечом, которых опускают в каменные рвы, – ты, как попираемый труп,

20 не соединишься с ними в могиле; ибо ты разорил землю твою, убил народ твой: во веки не помянется племя злодеев.

21 Готовьте заклание сыновьям его за беззаконие отца их, чтобы не восстали и не завладели землею и не наполнили вселенной неприятелями.

22 И восстану на них, говорит Господь Саваоф, и истреблю имя Вавилона и весь остаток, и сына и внука, говорит Господь.

23 И сделаю его владением ежей и болотом, и вымету его метлою истребительною, говорит Господь Саваоф.

24 С клятвою говорит Господь Саваоф: как Я помыслил, так и будет; как Я определил, так и состоится,

25 чтобы сокрушить Ассура в земле Моей и растоптать его на горах Моих; и спадет с них ярмо его, и снимется бремя его с рамен их.

26 Таково определение, постановленное о всей земле, и вот рука, простертая на все народы,

27 ибо Господь Саваоф определил, и кто может отменить это? рука Его простерта, – и кто отвратит ее?

28 В год смерти царя Ахаза было такое пророческое слово:

29 не радуйся, земля Филистимская, что сокрушен жезл, который поражал тебя, ибо из корня змеиного выйдет аспид, и плодом его будет летучий дракон.

30 Тогда беднейшие будут накормлены, и нищие будут покоиться в безопасности; а твой корень уморю голодом, и он убьет остаток твой.

31 Рыдайте, ворота! вой голосом, город! Распадешься ты, вся земля Филистимская, ибо от севера дым идет, и нет отсталого в полчищах их.

32 Что же скажут вестники народа? – То, что Господь утвердил Сион, и в нем найдут убежище бедные из народа Его.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

1 Защото ГОСПОД ще се смили над Яков и пак ще избере Израил. Ще ги настани в земята им; и чужденците ще се присъединят към тях и ще се прилепят към Якововия дом.

2 Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; и Израилевият дом ще ги наследи в земята ГОСПОДНЯ за слуги и слугини; те ще пленят пленителите си и ще владеят над угнетителите си.

3 А в деня, когато ГОСПОД те успокои от скръбта ти, от неволята ти и от жестоката работа, в която ти беше поробен,

4 ще употребиш това поучителна песен против вавилонския цар, като кажеш: Как престана насилникът! Престана грабителят на злато!

5 ГОСПОД строши тоягата на нечестивите, скиптъра на владетелите,

6 който яростно поразяваше племената с непрестанно биене, който властваше с гняв над народите, с преследване, което никой не въздържаше.

7 Цялата земя се успокои и утихна; възклицават с песни;

8 дори елхите и ливанските кедри се радват за тебе, като казват: Откакто лежиш ти, дървар не е излизал против нас.

9 Преизподнята отдолу се раздвижи поради тебе, за да те посрещне, когато дойдеш; поради тебе събуди мъртвите*, всички земни първенци, вдигна от престолите им всички царе на народите.

10 Те всички, като проговорят, ще ти кажат: И ти ли отслабна като нас? Стана ли равен на нас?

11 Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; червеят се протяга под теб и червеи те покриват.

12 Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?

13 А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,

14 ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния.

15 Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова.

16 Онези, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата,

17 който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?

18 Всички царе на народите – те всички спят в слава, всеки в дома си;

19 а ти си отхвърлен от гроба си като презряно* клонче, като дреха на убити, на прободени с меч, на слизащи между камъните на рова, като потъпкан под крака труп.

20 Ти няма да се съединиш с тях в погребение, защото си погубил земята си, избил си своя народ; родът на злодеите никога няма да се споменава.

21 Пригответе клане за синовете му поради беззаконието на баща им, за да не станат и завладеят земята, и да напълнят лицето на света с градове.

22 Защото ще стана против тях, казва ГОСПОД на Силите, и ще излича от Вавилон име и всичко останало – и син, и внук, казва ГОСПОД.

23 И ще го обърна в притежание на таралежи и в блата; и ще го помета с метлата на погибелта, казва ГОСПОД на Силите.

Пророчество за Асирия

24 ГОСПОД на Силите се закле, като каза: Непременно, както намислих, така ще стане, и както реших, така и ще бъде –

25 ще съкруша асириеца в земята Си и ще го стъпча на планините Си; тогава хомотът му ще се вдигне от тях и товарът му ще се снеме от плещите им.

26 Това е решението, взето за цялата земя, и тази е ръката, която се простира над всички народи.

27 Защото ГОСПОД на Силите взе решение – и кой ще го осуети? И ръката Му е протегната – и кой ще я върне назад?

Пророчество за Филистимската земя

28 В годината, в която умря цар Ахаз, бе изявено следното пророчество:

29 Не се радвай, цяла Филистимска земьо, затова, че се строши тоягата, която те порази; понеже от корена на змията ще излезе ехидна и плодът му ще бъде летяща змия – усойница.

30 Първородните на сиромаха ще се нахранят и бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад и останалите от тебе ще бъдат убити.

31 Ридай, порто; извикай, граде; стопила си се, цяла Филистимска земьо, защото иде дим от север и в редовете му няма да има нито един, който да пропадне.

32 Тогава какъв отговор ще бъде даден на посланиците на народа? – Това, че ГОСПОД е утвърдил основите на Сион и там ще се подслоняват наскърбените между народа Му.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.