Johannes 4 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Johannes 4 | Синодальный перевод
1 Когда же узнал Иисус о [дошедшем до] фарисеев слухе, что Он более приобретает учеников и крестит, нежели Иоанн, – 2 хотя Сам Иисус не крестил, а ученики Его, – 3 то оставил Иудею и пошел опять в Галилею. 4 Надлежало же Ему проходить через Самарию. 5 Итак приходит Он в город Самарийский, называемый Сихарь, близ участка земли, данного Иаковом сыну своему Иосифу. 6 Там был колодезь Иаковлев. Иисус, утрудившись от пути, сел у колодезя. Было около шестого часа. 7 Приходит женщина из Самарии почерпнуть воды. Иисус говорит ей: дай Мне пить. 8 Ибо ученики Его отлучились в город купить пищи. 9 Женщина Самарянская говорит Ему: как ты, будучи Иудей, просишь пить у меня, Самарянки? ибо Иудеи с Самарянами не сообщаются. 10 Иисус сказал ей в ответ: если бы ты знала дар Божий и Кто говорит тебе: дай Мне пить, то ты сама просила бы у Него, и Он дал бы тебе воду живую. 11 Женщина говорит Ему: господин! тебе и почерпнуть нечем, а колодезь глубок; откуда же у тебя вода живая? 12 Неужели ты больше отца нашего Иакова, который дал нам этот колодезь и сам из него пил, и дети его, и скот его? 13 Иисус сказал ей в ответ: всякий, пьющий воду сию, возжаждет опять, 14 а кто будет пить воду, которую Я дам ему, тот не будет жаждать вовек; но вода, которую Я дам ему, сделается в нем источником воды, текущей в жизнь вечную. 15 Женщина говорит Ему: господин! дай мне этой воды, чтобы мне не иметь жажды и не приходить сюда черпать. 16 Иисус говорит ей: пойди, позови мужа твоего и приди сюда. 17 Женщина сказала в ответ: у меня нет мужа. Иисус говорит ей: правду ты сказала, что у тебя нет мужа, 18 ибо у тебя было пять мужей, и тот, которого ныне имеешь, не муж тебе; это справедливо ты сказала. 19 Женщина говорит Ему: Господи! вижу, что Ты пророк. 20 Отцы наши поклонялись на этой горе, а вы говорите, что место, где должно поклоняться, находится в Иерусалиме. 21 Иисус говорит ей: поверь Мне, что наступает время, когда и не на горе сей, и не в Иерусалиме будете поклоняться Отцу. 22 Вы не знаете, чему кланяетесь, а мы знаем, чему кланяемся, ибо спасение от Иудеев. 23 Но настанет время и настало уже, когда истинные поклонники будут поклоняться Отцу в духе и истине, ибо таких поклонников Отец ищет Себе. 24 Бог есть дух, и поклоняющиеся Ему должны поклоняться в духе и истине. 25 Женщина говорит Ему: знаю, что придет Мессия, то есть Христос; когда Он придет, то возвестит нам все. 26 Иисус говорит ей: это Я, Который говорю с тобою. 27 В это время пришли ученики Его, и удивились, что Он разговаривал с женщиною; однакож ни один не сказал: чего Ты требуешь? или: о чем говоришь с нею? 28 Тогда женщина оставила водонос свой и пошла в город, и говорит людям: 29 пойдите, посмотрите Человека, Который сказал мне все, что я сделала: не Он ли Христос? 30 Они вышли из города и пошли к Нему. 31 Между тем ученики просили Его, говоря: Равви! ешь. 32 Но Он сказал им: у Меня есть пища, которой вы не знаете. 33 Посему ученики говорили между собою: разве кто принес Ему есть? 34 Иисус говорит им: Моя пища есть творить волю Пославшего Меня и совершить дело Его. 35 Не говорите ли вы, что еще четыре месяца, и наступит жатва? А Я говорю вам: возведите очи ваши и посмотрите на нивы, как они побелели и поспели к жатве. 36 Жнущий получает награду и собирает плод в жизнь вечную, так что и сеющий и жнущий вместе радоваться будут, 37 ибо в этом случае справедливо изречение: один сеет, а другой жнет. 38 Я послал вас жать то, над чем вы не трудились: другие трудились, а вы вошли в труд их. 39 И многие Самаряне из города того уверовали в Него по слову женщины, свидетельствовавшей, что Он сказал ей все, что она сделала. 40 И потому, когда пришли к Нему Самаряне, то просили Его побыть у них; и Он пробыл там два дня. 41 И еще большее число уверовали по Его слову. 42 А женщине той говорили: уже не по твоим речам веруем, ибо сами слышали и узнали, что Он истинно Спаситель мира, Христос. 43 По прошествии же двух дней Он вышел оттуда и пошел в Галилею, 44 ибо Сам Иисус свидетельствовал, что пророк не имеет чести в своем отечестве. 45 Когда пришел Он в Галилею, то Галилеяне приняли Его, видев все, что Он сделал в Иерусалиме в праздник, – ибо и они ходили на праздник. 46 Итак Иисус опять пришел в Кану Галилейскую, где претворил воду в вино. В Капернауме был некоторый царедворец, у которого сын был болен. 47 Он, услышав, что Иисус пришел из Иудеи в Галилею, пришел к Нему и просил Его придти и исцелить сына его, который был при смерти. 48 Иисус сказал ему: вы не уверуете, если не увидите знамений и чудес. 49 Царедворец говорит Ему: Господи! приди, пока не умер сын мой. 50 Иисус говорит ему: пойди, сын твой здоров. Он поверил слову, которое сказал ему Иисус, и пошел. 51 На дороге встретили его слуги его и сказали: сын твой здоров. 52 Он спросил у них: в котором часу стало ему легче? Ему сказали: вчера в седьмом часу горячка оставила его. 53 Из этого отец узнал, что это был тот час, в который Иисус сказал ему: сын твой здоров, и уверовал сам и весь дом его. 54 Это второе чудо сотворил Иисус, возвратившись из Иудеи в Галилею.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Исус Христос и самарянката

1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, 2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му, 3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея. 4 И трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6 Там беше Якововият кладенец*. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час. 7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия. 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. 10 Исус и отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива* вода! 11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му? 13 Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. 16 Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. 17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно. 19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. 21 Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. 26 Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. 27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? 30 Те излязоха от града и отиваха при Него. 31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж. 32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 34 Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. 35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. 36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. 37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд. 39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила. 40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни. 41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

43 След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. 44 Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. 45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми. 50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде. 51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив. 52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.