Jeremia 9 | Синодальный перевод

1 О, кто дал бы мне в пустыне пристанище путников! оставил бы я народ мой и ушел бы от них: ибо все они прелюбодеи, скопище вероломных.

2 Как лук, напрягают язык свой для лжи, усиливаются на земле неправдою; ибо переходят от одного зла к другому, и Меня не знают, говорит Господь.

3 Берегитесь каждый своего друга, и не доверяйте ни одному из своих братьев; ибо всякий брат ставит преткновение другому, и всякий друг разносит клеветы.

4 Каждый обманывает своего друга, и правды не говорят: приучили язык свой говорить ложь, лукавствуют до усталости.

5 Ты живешь среди коварства; по коварству они отрекаются знать Меня, говорит Господь.

6 Посему так говорит Господь Саваоф: вот, Я расплавлю и испытаю их; ибо как иначе Мне поступать со дщерью народа Моего?

7 Язык их – убийственная стрела, говорит коварно; устами своими говорят с ближним своим дружелюбно, а в сердце своем строят ему ковы.

8 Неужели Я не накажу их за это? говорит Господь; не отмстит ли душа Моя такому народу, как этот?

9 О горах подниму плач и вопль, и о степных пастбищах – рыдание, потому что они выжжены, так что никто там не проходит, и не слышно блеяния стад: от птиц небесных до скота – [все] рассеялись, ушли.

10 И сделаю Иерусалим грудою камней, жилищем шакалов, и города Иудеи сделаю пустынею, без жителей.

11 Есть ли такой мудрец, который понял бы это? И к кому говорят уста Господни – объяснил бы, за что погибла страна и выжжена, как пустыня, так что никто не проходит [по ней]?

12 И сказал Господь: за то, что они оставили закон Мой, который Я постановил для них, и не слушали гласа Моего и не поступали по нему;

13 а ходили по упорству сердца своего и во след Ваалов, как научили их отцы их.

14 Посему так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: вот, Я накормлю их, этот народ, полынью, и напою их водою с желчью;

15 и рассею их между народами, которых не знали ни они, ни отцы их, и пошлю вслед их меч, доколе не истреблю их.

16 Так говорит Господь Саваоф: подумайте, и позовите плакальщиц, чтобы они пришли; пошлите за искусницами [в этом деле], чтобы они пришли.

17 Пусть они поспешат и поднимут плач о нас, чтобы из глаз наших лились слезы, и с ресниц наших текла вода.

18 Ибо голос плача слышен с Сиона: "как мы ограблены! мы жестоко посрамлены, ибо оставляем землю, потому что разрушили жилища наши".

19 Итак слушайте, женщины, слово Господа, и да внимает ухо ваше слову уст Его; и учите дочерей ваших плачу, и одна другую – плачевным песням.

20 Ибо смерть входит в наши окна, вторгается в чертоги наши, чтобы истребить детей с улицы, юношей с площадей.

21 Скажи: так говорит Господь: и будут повержены трупы людей, как навоз на поле и как снопы позади жнеца, и некому будет собрать их.

22 Так говорит Господь: да не хвалится мудрый мудростью своею, да не хвалится сильный силою своею, да не хвалится богатый богатством своим.

23 Но хвалящийся хвались тем, что разумеет и знает Меня, что Я – Господь, творящий милость, суд и правду на земле; ибо только это благоугодно Мне, говорит Господь.

24 Вот, приходят дни, говорит Господь, когда Я посещу всех обрезанных и необрезанных:

25 Египет и Иудею, и Едома и сыновей Аммоновых, и Моава и всех стригущих волосы на висках, обитающих в пустыне; ибо все эти народы необрезаны, а весь дом Израилев с необрезанным сердцем.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Греховете на Юдея и наближаващото възмездие

1 О, да би била главата ми вода, очите ми – извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!

2 О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, за да оставя народа си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.

3 Запъват езика си, като че ли е лъкът им за лъжа, засилват се на земята, но не за честността; защото напредват от зло в зло, а Мене не познават, казва ГОСПОД.

4 Пазете се всеки от ближния си и нямайте доверие на никой брат; защото всеки брат ще изневерява докрай и всеки ближен разпространява клевети.

5 Всеки мами ближния си, никога не говорят истината, научиха езика си да говори лъжи, до уморяване вършат беззаконие.

6 Жилището ти е сред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва ГОСПОД.

7 Затова така казва ГОСПОД на Силите: Ето, ще ги претопя и ще ги опитам; защото какво друго да направя поради дъщерята на народа Ми?

8 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; с устата си човек говори мирно на ближния си, но в сърцето си поставя засада против него.

9 Няма ли да ги накажа за това? – казва ГОСПОД; душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

10 За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степите – жалеене, защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях, нито се чува глас на стадо; от небесна птица до животно побегнаха, отидоха.

11 Аз ще превърна Йерусалим в грамади, в жилище на чакали, и ще превърна в пустиня Юдейските градове, останали без жители.

12 Кой е мъдър човек, за да може да разбере това, на когото са говорили устата ГОСПОДНИ, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, за да няма кой да минава през нея?

13 И ГОСПОД казва: Понеже изоставиха Моя закон, който поставих пред тях, и не послушаха гласа Ми, нито ходиха по него,

14 а постъпваха според упоритостта на своето сърце и се кланяха на ваалимите, както ги научиха бащите им,

15 затова така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин и ще ги напоя с горчива вода;

16 също ще ги разпръсна между народи, които нито те, нито бащите им са познавали; и ще изпратя меч след тях, докато ги изтребя.

17 Така говори ГОСПОД на Силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките и изпратете за вещите жени, за да дойдат;

18 и нека побързат да подемат ридание за нас, за да проронят очите ни сълзи и клепачите ни да излеят вода.

19 Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, понеже събориха жилищата ни.

20 Обаче, слушайте, жени, словото ГОСПОДНЕ и нека ухото ви приеме словото на устата Му; научете дъщерите си на ридание и всяка – ближната си на плач.

21 Защото смъртта влезе през прозорците ни, нахлу в палатите ни, за да изтреби децата от улиците, юношите – от площадите.

22 Кажи: Така казва ГОСПОД: Човешки трупове ще паднат като тор по лицето на нивата и като ръкойката зад жътвар, която никой няма да събере.

23 Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си;

24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене, че съм ГОСПОД, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва ГОСПОД.

25 Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато Аз ще накажа всички обрязани заедно с необрязаните:

26 Египет, Юдея, Едом, амонците, Моав и всички, които си стрижат издадените части на косата, които живеят в пустинята; защото всички тези народи са необрязани, а целият Израилев дом е с необрязано сърце.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.