Jeremia 31 | Синодальный перевод

1 В то время, говорит Господь, Я буду Богом всем племенам Израилевым, а они будут Моим народом.

2 Так говорит Господь: народ, уцелевший от меча, нашел милость в пустыне; иду успокоить Израиля.

3 Издали явился мне Господь и сказал: любовью вечною Я возлюбил тебя и потому простер к тебе благоволение.

4 Я снова устрою тебя, и ты будешь устроена, дева Израилева, снова будешь украшаться тимпанами твоими и выходить в хороводе веселящихся;

5 снова разведешь виноградники на горах Самарии; виноградари, которые будут разводить их, сами будут и пользоваться ими.

6 Ибо будет день, когда стражи на горе Ефремовой провозгласят: "вставайте, и взойдем на Сион к Господу Богу нашему".

7 Ибо так говорит Господь: радостно пойте об Иакове и восклицайте пред главою народов: провозглашайте, славьте и говорите: "спаси, Господи, народ твой, остаток Израиля!"

8 Вот, Я приведу их из страны северной и соберу их с краев земли; слепой и хромой, беременная и родильница вместе с ними, – великий сонм возвратится сюда.

9 Они пошли со слезами, а Я поведу их с утешением; поведу их близ потоков вод дорогою ровною, на которой не споткнутся; ибо Я – отец Израилю, и Ефрем – первенец Мой.

10 Слушайте слово Господне, народы, и возвестите островам отдаленным и скажите: "Кто рассеял Израиля, Тот и соберет его, и будет охранять его, как пастырь стадо свое";

11 ибо искупит Господь Иакова и избавит его от руки того, кто был сильнее его.

12 И придут они, и будут торжествовать на высотах Сиона; и стекутся к благостыне Господа, к пшенице и вину и елею, к агнцам и волам; и душа их будет как напоенный водою сад, и они не будут уже более томиться.

13 Тогда девица будет веселиться в хороводе, и юноши и старцы вместе; и изменю печаль их на радость и утешу их, и обрадую их после скорби их.

14 И напитаю душу священников туком, и народ Мой насытится благами Моими, говорит Господь.

15 Так говорит Господь: голос слышен в Раме, вопль и горькое рыдание; Рахиль плачет о детях своих и не хочет утешиться о детях своих, ибо их нет.

16 Так говорит Господь: удержи голос твой от рыдания и глаза твои от слез, ибо есть награда за труд твой, говорит Господь, и возвратятся они из земли неприятельской.

17 И есть надежда для будущности твоей, говорит Господь, и возвратятся сыновья твои в пределы свои.

18 Слышу Ефрема плачущего: "Ты наказал меня, и я наказан, как телец неукротимый; обрати меня, и обращусь, ибо Ты Господь Бог мой.

19 Когда я был обращен, я каялся, и когда был вразумлен, бил себя по бедрам; я был постыжен, я был смущен, потому что нес бесславие юности моей".

20 Не дорогой ли у Меня сын Ефрем? не любимое ли дитя? ибо, как только заговорю о нем, всегда с любовью воспоминаю о нем; внутренность Моя возмущается за него; умилосержусь над ним, говорит Господь.

21 Поставь себе путевые знаки, поставь себе столбы, обрати сердце твое на дорогу, на путь, по которому ты шла; возвращайся, дева Израилева, возвращайся в сии города твои.

22 Долго ли тебе скитаться, отпадшая дочь? Ибо Господь сотворит на земле нечто новое: жена спасет мужа.

23 Так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: впредь, когда Я возвращу плен их, будут говорить на земле Иуды и в городах его сие слово: "да благословит тебя Господь, жилище правды, гора святая!"

24 И поселится на ней Иуда и все города его вместе, земледельцы и ходящие со стадами.

25 Ибо Я напою душу утомленную и насыщу всякую душу скорбящую.

26 При этом я пробудился и посмотрел, и сон мой был приятен мне.

27 Вот, наступают дни, говорит Господь, когда Я засею дом Израилев и дом Иудин семенем человека и семенем скота.

28 И как Я наблюдал за ними, искореняя и сокрушая, и разрушая и погубляя, и повреждая, так буду наблюдать за ними, созидая и насаждая, говорит Господь.

29 В те дни уже не будут говорить: "отцы ели кислый виноград, а у детей на зубах оскомина",

30 но каждый будет умирать за свое собственное беззаконие; кто будет есть кислый виноград, у того на зубах и оскомина будет.

31 Вот наступают дни, говорит Господь, когда Я заключу с домом Израиля и с домом Иуды новый завет,

32 не такой завет, какой Я заключил с отцами их в тот день, когда взял их за руку, чтобы вывести их из земли Египетской; тот завет Мой они нарушили, хотя Я оставался в союзе с ними, говорит Господь.

33 Но вот завет, который Я заключу с домом Израилевым после тех дней, говорит Господь: вложу закон Мой во внутренность их и на сердцах их напишу его, и буду им Богом, а они будут Моим народом.

34 И уже не будут учить друг друга, брат брата, и говорить: "познайте Господа", ибо все сами будут знать Меня, от малого до большого, говорит Господь, потому что Я прощу беззакония их и грехов их уже не воспомяну более.

35 Так говорит Господь, Который дал солнце для освещения днем, уставы луне и звездам для освещения ночью, Который возмущает море, так что волны его ревут; Господь Саваоф – имя Ему.

36 Если сии уставы перестанут действовать предо Мною, говорит Господь, то и племя Израилево перестанет быть народом предо Мною навсегда.

37 Так говорит Господь: если небо может быть измерено вверху, и основания земли исследованы внизу, то и Я отвергну все племя Израилево за все то, что они делали, говорит Господь.

38 Вот, наступают дни, говорит Господь, когда город устроен будет во славу Господа от башни Анамеила до ворот угольных,

39 и землемерная вервь пойдет далее прямо до холма Гарива и обойдет Гоаф.

40 И вся долина трупов и пепла, и все поле до потока Кедрона, до угла конских ворот к востоку, будет святынею Господа; не разрушится и не распадется вовеки.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Пророческа утеха за Израил – възвръщане от плен и възстановяване

1 В същото време, казва ГОСПОД, ще бъда Бог на всички Израелеви родове и те ще Ми бъдат народ.

2 Така казва ГОСПОД: Народът, който оцеля от меча, ще намери благоволение в пустинята; ще отида да го направя – да! – Израил, да почива.

3 ГОСПОД ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе.

4 Пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице израилска; пак ще се украсиш с тъпанчетата си и ще излизаш в хората на онези, които се веселят.

5 Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; онези, които ги насадят, те ще ядат плода им.

6 Защото ще дойде ден, когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион при ГОСПОДА, нашия Бог.

7 Защото така казва ГОСПОД: Пейте с радост за Яков и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, ГОСПОДИ, народа Си, останалите от Израил.

8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света, и заедно с тях слепият и куцият, бременната заедно с раждащата ще се върнат тук с голямо множество.

9 С плач ще дойдат и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни реки през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е Моят първороден.

10 Слушайте, народи, словото ГОСПОДНЕ и известете в далечните острови, като кажете: Който разпръсна Израил, Той ще го събере и ще го опази, както овчарят стадата си.

11 Защото ГОСПОД е изкупил Яков, изкупил го е от ръката на по-силния от него.

12 И те ще дойдат и ще пеят върху височината на Сион, и ще се стекат към благата ГОСПОДНИ – към житото, виното и дървеното масло и към рожбите на овцете и на говедата; душата им ще бъде като напоявана градина и те няма да изнемощеят вече.

13 Тогава ще се зарадва девицата в хорото и юношите и старите заедно; защото Аз ще превърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им.

14 Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; и народът Ми ще се насити с Моите блага, казва ГОСПОД.

15 Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.

16 Така казва ГОСПОД: Въздържай гласа си от плач и очите си – от сълзи, защото делото ти бе възнаградено, казва ГОСПОД, и те ще се върнат от земята на неприятеля.

17 Има надежда за късните ти дни, казва ГОСПОД, и децата ти ще се върнат в своите предели.

18 Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва: Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот; върни ме и ще бъда върнат, защото Ти си ГОСПОД, мой Бог.

19 Наистина, откакто бях върнат, се разкаях, и откакто бях научен, се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си.

20 Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня; затова сърцето Ми се смущава за него и Аз наистина ще му покажа милост, казва ГОСПОД.

21 Изправи си пътни показалци, направи си колове за упътване, насочи сърцето си към пътя – към пътя, през който си ходила; върни се, девице израилска, върни се към тези твои градове.

22 Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото ГОСПОД направи нещо ново на земята – жена ще обгради с грижи и любов мъж.

23 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя и в градовете и, когато ги върна от плен – ГОСПОД да те благослови, жилище на правда, свят хълм!

24 И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, земеделците и чергарите със стада.

25 Защото наситих изнурената душа и напълних всяка изтерзана душа.

26 След това се събудих и размислих*; и от видението сънят ми стана сладък.

27 Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом с човешко и с животинско семе;

28 и както бдях над тях, за да изкоренявам, да събарям, да съсипвам, да погубвам и да наскърбявам, така ще бъда над тях, за да градя и да насаждам, казва ГОСПОД.

29 В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде и зъбите на децата оскоминяха;

30 а всеки ще умира за своето си беззаконие; всеки човек, който би изял кисело грозде, неговите зъби ще оскоминеят.

Новият завет

31 Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва ГОСПОД.

33 Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва ГОСПОД: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ;

34 и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте ГОСПОДА; защото те всички ще Ме познават – от най-малкия до най-големия между тях, казва ГОСПОД; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.

35 Така казва ГОСПОД, Който дава слънцето за светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето така, че вълните му бучат, ГОСПОД на Силите е името Му.

36 Ако изчезнат тези наредби отпред Мене, казва ГОСПОД, тогава и израилското потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене.

37 Така казва ГОСПОД: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото израилско потомство за всичко, което са сторили, казва ГОСПОД.

38 Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато градът ще се съгради на ГОСПОДА – от кулата Ананеил до портата на ъгъла;

39 и връв за измерване още ще се тегли по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат;

40 и цялата долина на труповете и на пепелта, и на всички ниви по потока Кедрон, до ъгъла на конската порта към изток, ще бъдат святи на ГОСПОДА; градът няма вече да се изкорени, нито да се съсипе довека.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание