Apostelgeschichte 19 | Синодальный перевод

1 Во время пребывания Аполлоса в Коринфе Павел, пройдя верхние страны, прибыл в Ефес и, найдя [там] некоторых учеников, 2 сказал им: приняли ли вы Святаго Духа, уверовав? Они же сказали ему: мы даже и не слыхали, есть ли Дух Святый. 3 Он сказал им: во что же вы крестились? Они отвечали: во Иоанново крещение. 4 Павел сказал: Иоанн крестил крещением покаяния, говоря людям, чтобы веровали в Грядущего по нем, то есть во Христа Иисуса. 5 Услышав это, они крестились во имя Господа Иисуса, 6 и, когда Павел возложил на них руки, нисшел на них Дух Святый, и они стали говорить [иными] языками и пророчествовать. 7 Всех их было человек около двенадцати. 8 Придя в синагогу, он небоязненно проповедывал три месяца, беседуя и удостоверяя о Царствии Божием. 9 Но как некоторые ожесточились и не верили, злословя путь Господень перед народом, то он, оставив их, отделил учеников, и ежедневно проповедывал в училище некоего Тиранна. 10 Это продолжалось до двух лет, так что все жители Асии слышали проповедь о Господе Иисусе, как Иудеи, так и Еллины. 11 Бог же творил немало чудес руками Павла, 12 так что на больных возлагали платки и опоясания с тела его, и у них прекращались болезни, и злые духи выходили из них. 13 Даже некоторые из скитающихся Иудейских заклинателей стали употреблять над имеющими злых духов имя Господа Иисуса, говоря: заклинаем вас Иисусом, Которого Павел проповедует. 14 Это делали какие–то семь сынов Иудейского первосвященника Скевы. 15 Но злой дух сказал в ответ: Иисуса знаю, и Павел мне известен, а вы кто? 16 И бросился на них человек, в котором был злой дух, и, одолев их, взял над ними такую силу, что они, нагие и избитые, выбежали из того дома. 17 Это сделалось известно всем живущим в Ефесе Иудеям и Еллинам, и напал страх на всех их, и величаемо было имя Господа Иисуса. 18 Многие же из уверовавших приходили, исповедуя и открывая дела свои. 19 А из занимавшихся чародейством довольно многие, собрав книги свои, сожгли перед всеми, и сложили цены их, и оказалось их на пятьдесят тысяч [драхм]. 20 С такою силою возрастало и возмогало слово Господне. 21 Когда же это совершилось, Павел положил в духе, пройдя Македонию и Ахаию, идти в Иерусалим, сказав: побывав там, я должен видеть и Рим. 22 И, послав в Македонию двоих из служивших ему, Тимофея и Ераста, сам остался на время в Асии. 23 В то время произошел немалый мятеж против пути Господня, 24 ибо некто серебряник, именем Димитрий, делавший серебряные храмы Артемиды и доставлявший художникам немалую прибыль, 25 собрав их и других подобных ремесленников, сказал: друзья! вы знаете, что от этого ремесла зависит благосостояние наше; 26 между тем вы видите и слышите, что не только в Ефесе, но почти во всей Асии этот Павел своими убеждениями совратил немалое число людей, говоря, что делаемые руками человеческими не суть боги. 27 А это нам угрожает тем, что не только ремесло наше придет в презрение, но и храм великой богини Артемиды ничего не будет значить, и испровергнется величие той, которую почитает вся Асия и вселенная. 28 Выслушав это, они исполнились ярости и стали кричать, говоря: велика Артемида Ефесская! 29 И весь город наполнился смятением. Схватив Македонян Гаия и Аристарха, спутников Павловых, они единодушно устремились на зрелище. 30 Когда же Павел хотел войти в народ, ученики не допустили его. 31 Также и некоторые из Асийских начальников, будучи друзьями его, послав к нему, просили не показываться на зрелище. 32 Между тем одни кричали одно, а другие другое, ибо собрание было беспорядочное, и большая часть [собравшихся] не знали, зачем собрались. 33 По предложению Иудеев, из народа вызван был Александр. Дав знак рукою, Александр хотел говорить к народу. 34 Когда же узнали, что он Иудей, то закричали все в один голос, и около двух часов кричали: велика Артемида Ефесская! 35 Блюститель же порядка, утишив народ, сказал: мужи Ефесские! какой человек не знает, что город Ефес есть служитель великой богини Артемиды и Диопета? 36 Если же в этом нет спора, то надобно вам быть спокойными и не поступать опрометчиво. 37 А вы привели этих мужей, которые ни храма Артемидина не обокрали, ни богини вашей не хулили. 38 Если же Димитрий и другие с ним художники имеют жалобу на кого–нибудь, то есть судебные собрания и есть проконсулы: пусть жалуются друг на друга. 39 А если вы ищете чего–нибудь другого, то это будет решено в законном собрании. 40 Ибо мы находимся в опасности – за происшедшее ныне быть обвиненными в возмущении, так как нет никакой причины, которою мы могли бы оправдать такое сборище. Сказав это, он распустил собрание.

Библия, ревизирано издание

Павел в Ефес

1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. 2 И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. 3 И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. 4 А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. 5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. 6 И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. 7 А те всички бяха около дванадесет мъже. 8 И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство. 9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана. 10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.

Синовете на Скева

11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; 12 дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях. 13 А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва. 14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник. 15 Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте? 16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени. 17 И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше. 18 И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си. 19 Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника. 20 Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие.

Размириците в Ефес

21 И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим. 22 И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия. 23 А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път. 24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите, 25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство. 26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка. 27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят. 28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида! 29 И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра. 30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха. 31 Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра. 32 И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли. 33 А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа. 34 Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида! 35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол? 36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено. 37 Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня. 38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други. 39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното* събрание. 40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище. 41 И като каза това, разпусна събранието.

Apostelgeschichte 19 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Павел в Ефес

Синовете на Скева

Размириците в Ефес