1.Mose 32 | Синодальный перевод
1И встал Лаван рано утром и поцеловал внуков своих и дочерей своих, и благословил их. И пошел и возвратился Лаван в свое место.2А Иаков пошел путем своим. И встретили его Ангелы Божии.3Иаков, увидев их, сказал: это ополчение Божие. И нарек имя месту тому: Маханаим.4И послал Иаков пред собою вестников к брату своему Исаву в землю Сеир, в область Едом,5и приказал им, сказав: так скажите господину моему Исаву: вот что говорит раб твой Иаков: я жил у Лавана и прожил доныне;6и есть у меня волы и ослы и мелкий скот, и рабы и рабыни; и я послал известить [о себе] господина моего, дабы приобрести благоволение пред очами твоими.7И возвратились вестники к Иакову и сказали: мы ходили к брату твоему Исаву; он идет навстречу тебе, и с ним четыреста человек.8Иаков очень испугался и смутился; и разделил людей, бывших с ним, и скот мелкий и крупный и верблюдов на два стана.9И сказал: если Исав нападет на один стан и побьет его, то остальной стан может спастись.10И сказал Иаков: Боже отца моего Авраама и Боже отца моего Исаака, Господи, сказавший мне: возвратись в землю твою, на родину твою, и Я буду благотворить тебе!11Недостоин я всех милостей и всех благодеяний, которые Ты сотворил рабу Твоему, ибо я с посохом моим перешел этот Иордан, а теперь у меня два стана.12Избавь меня от руки брата моего, от руки Исава, ибо я боюсь его, чтобы он, придя, не убил меня [и] матери с детьми.13Ты сказал: Я буду благотворить тебе и сделаю потомство твое, как песок морской, которого не исчислить от множества.14И ночевал там [Иаков] в ту ночь. И взял из того, что у него было, в подарок Исаву, брату своему:15двести коз, двадцать козлов, двести овец, двадцать овнов,16тридцать верблюдиц дойных с жеребятами их, сорок коров, десять волов, двадцать ослиц, десять ослов.17И дал в руки рабам своим каждое стадо особо и сказал рабам своим: пойдите предо мною и оставляйте расстояние от стада до стада.18И приказал первому, сказав: когда брат мой Исав встретится тебе и спросит тебя, говоря: чей ты? и куда идешь? и чье это [стадо] пред тобою?19то скажи: раба твоего Иакова; это подарок, посланный господину моему Исаву; вот, и сам он за нами.20То же приказал он и второму, и третьему, и всем, которые шли за стадами, говоря: так скажите Исаву, когда встретите его;21и скажите: вот, и раб твой Иаков за нами. Ибо он сказал [сам в себе]: умилостивлю его дарами, которые идут предо мною, и потом увижу лице его; может быть, и примет меня.22И пошли дары пред ним, а он ту ночь ночевал в стане.23И встал в ту ночь, и, взяв двух жен своих и двух рабынь своих, и одиннадцать сынов своих, перешел через Иавок вброд;24и, взяв их, перевел через поток, и перевел все, что у него [было].25И остался Иаков один. И боролся Некто с ним до появления зари;26и, увидев, что не одолевает его, коснулся состава бедра его и повредил состав бедра у Иакова, когда он боролся с Ним.27И сказал: отпусти Меня, ибо взошла заря. Иаков сказал: не отпущу Тебя, пока не благословишь меня.28И сказал: как имя твое? Он сказал: Иаков.29И сказал: отныне имя тебе будет не Иаков, а Израиль, ибо ты боролся с Богом, и человеков одолевать будешь.30Спросил и Иаков, говоря: скажи имя Твое. И Он сказал: на что ты спрашиваешь о имени Моем? И благословил его там.31И нарек Иаков имя месту тому: Пенуэл; ибо, [говорил он], я видел Бога лицем к лицу, и сохранилась душа моя.32И взошло солнце, когда он проходил Пенуэл; и хромал он на бедро свое.33Поэтому и доныне сыны Израилевы не едят жилы, которая на составе бедра, потому что [Боровшийся] коснулся жилы на составе бедра Иакова.
Библия, ревизирано издание
Яков се подготвя да срещне Исав
1Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.2А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим*.3И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;4и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;5придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.6А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.7А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:8Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.9Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,10не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини*.11Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.12А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.13Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:14двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,15тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,16и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.17На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?18Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.19Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;20и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.21И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.
Борбата на Яков с Бога
22А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.23Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.24А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,25който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.26Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.27А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.28А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил*, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.29А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.30И Яков нарече мястото Фануил*, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.31Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.32Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.