1.Mose 19 | Синодальный перевод

1 И пришли те два Ангела в Содом вечером, когда Лот сидел у ворот Содома. Лот увидел, и встал, чтобы встретить их, и поклонился лицем до земли 2 и сказал: государи мои! зайдите в дом раба вашего и ночуйте, и умойте ноги ваши, и встаньте поутру и пойдете в путь свой. Но они сказали: нет, мы ночуем на улице. 3 Он же сильно упрашивал их; и они пошли к нему и пришли в дом его. Он сделал им угощение и испек пресные хлебы, и они ели. 4 Еще не легли они спать, как городские жители, Содомляне, от молодого до старого, весь народ со [всех] концов [города], окружили дом 5 и вызвали Лота и говорили ему: где люди, пришедшие к тебе на ночь? выведи их к нам; мы познаем их. 6 Лот вышел к ним ко входу, и запер за собою дверь, 7 и сказал: братья мои, не делайте зла; 8 вот у меня две дочери, которые не познали мужа; лучше я выведу их к вам, делайте с ними, что вам угодно, только людям сим не делайте ничего, так как они пришли под кров дома моего. 9 Но они сказали: пойди сюда. И сказали: вот пришлец, и хочет судить? теперь мы хуже поступим с тобою, нежели с ними. И очень приступали к человеку сему, к Лоту, и подошли, чтобы выломать дверь. 10 Тогда мужи те простерли руки свои и ввели Лота к себе в дом, и дверь заперли; 11 а людей, бывших при входе в дом, поразили слепотою, от малого до большого, так что они измучились, искав входа. 12 Сказали мужи те Лоту: кто у тебя есть еще здесь? зять ли, сыновья ли твои, дочери ли твои, и кто бы ни был у тебя в городе, всех выведи из сего места, 13 ибо мы истребим сие место, потому что велик вопль на жителей его к Господу, и Господь послал нас истребить его. 14 И вышел Лот, и говорил с зятьями своими, которые брали за себя дочерей его, и сказал: встаньте, выйдите из сего места, ибо Господь истребит сей город. Но зятьям его показалось, что он шутит. 15 Когда взошла заря, Ангелы начали торопить Лота, говоря: встань, возьми жену твою и двух дочерей твоих, которые у тебя, чтобы не погибнуть тебе за беззакония города. 16 И как он медлил, то мужи те, по милости к нему Господней, взяли за руку его и жену его, и двух дочерей его, и вывели его и поставили его вне города. 17 Когда же вывели их вон, [то один из них] сказал: спасай душу свою; не оглядывайся назад и нигде не останавливайся в окрестности сей; спасайся на гору, чтобы тебе не погибнуть. 18 Но Лот сказал им: нет, Владыка! 19 вот, раб Твой обрел благоволение пред очами Твоими, и велика милость Твоя, которую Ты сделал со мною, что спас жизнь мою; но я не могу спасаться на гору, чтоб не застигла меня беда и мне не умереть; 20 вот, ближе бежать в сей город, он же мал; побегу я туда, – он же мал; и сохранится жизнь моя. 21 И сказал ему: вот, в угодность тебе Я сделаю и это: не ниспровергну города, о котором ты говоришь; 22 поспешай, спасайся туда, ибо Я не могу сделать дела, доколе ты не придешь туда. Потому и назван город сей: Сигор. 23 Солнце взошло над землею, и Лот пришел в Сигор. 24 И пролил Господь на Содом и Гоморру дождем серу и огонь от Господа с неба, 25 и ниспроверг города сии, и всю окрестность сию, и всех жителей городов сих, и произрастания земли. 26 Жена же [Лотова] оглянулась позади его, и стала соляным столпом. 27 И встал Авраам рано утром и [пошел] на место, где стоял пред лицем Господа, 28 и посмотрел к Содому и Гоморре и на все пространство окрестности и увидел: вот, дым поднимается с земли, как дым из печи. 29 И было, когда Бог истреблял города окрестности сей, вспомнил Бог об Аврааме и выслал Лота из среды истребления, когда ниспровергал города, в которых жил Лот. 30 И вышел Лот из Сигора и стал жить в горе, и с ним две дочери его, ибо он боялся жить в Сигоре. И жил в пещере, и с ним две дочери его. 31 И сказала старшая младшей: отец наш стар, и нет человека на земле, который вошел бы к нам по обычаю всей земли; 32 итак напоим отца нашего вином, и переспим с ним, и восставим от отца нашего племя. 33 И напоили отца своего вином в ту ночь; и вошла старшая и спала с отцом своим: а он не знал, когда она легла и когда встала. 34 На другой день старшая сказала младшей: вот, я спала вчера с отцом моим; напоим его вином и в эту ночь; и ты войди, спи с ним, и восставим от отца нашего племя. 35 И напоили отца своего вином и в эту ночь; и вошла младшая и спала с ним; и он не знал, когда она легла и когда встала. 36 И сделались обе дочери Лотовы беременными от отца своего, 37 и родила старшая сына, и нарекла ему имя: Моав. Он отец Моавитян доныне. 38 И младшая также родила сына, и нарекла ему имя: Бен–Амми. Он отец Аммонитян доныне.

Библия, ревизирано издание

1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: 2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3 Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. 4 А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата 5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем. 6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: 7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. 8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. 9 Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата. 10 Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата. 11 Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата – и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата. 12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място; 13 защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред ГОСПОДА и Той ни изпрати да го съсипем. 14 И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото ГОСПОД ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува. 15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град. 16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже ГОСПОД го съжали. 17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш. 18 А Лот им каза: Ах, Господи, не така! 19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра. 20 Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази. 21 Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. 22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор*. 23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор. 24 Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомор сяра и огън от ГОСПОДА от небето. 25 Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. 26 Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол. 27 Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА; 28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята. 29 И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот.

Произход на моавците и амонците

30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. 31 Тогава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. 32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. 33 И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе. 34 На другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си. 35 И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана. 36 Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си. 37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците. 38 По-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците.

1.Mose 19 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Произход на моавците и амонците