1.Mose 8 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

1 اما خدا، نوح و حيوانات درون كشتی را فراموش نكرده بود. او بادی بر سطح آبها وزانيد و سيلاب كمكم كاهش يافت. 2 آبهای زيرزمينی از فوران باز ايستادند و باران قطع شد. 3 آب رفتهرفته فرو نشست تا اينكه كشتی صد و پنجاه روز پس از شروع طوفان روی كوههای آرارات قرار گرفت. 5 سه ماه بعد قلههای كوهها نيز نمايان شدند. 6 پس از گذشت چهل روز، نوح پنجرهٔ كشتی را گشود و كلاغی رها كرد، ولی كلاغ به داخل كشتی باز نگشت، بلكه به اين سو و آن سو پرواز كرد تا زمين خشک شد.* 8 پس از آن، كبوتری رها كرد تا ببيند آيا كبوتر میتواند زمين خشكی برای نشستن پيدا كند. 9 اما كبوتر جايی را نيافت، زيرا هنوز آب بر سطح زمين بود. وقتی كبوتر برگشت، نوح دست خود را دراز كرد و كبوتر را گرفت و به داخل كشتی برد. 10 نوح هفت روز ديگر صبر كرد و بار ديگر همان كبوتر را رها نمود. 11 اين بار، هنگام غروب آفتاب، كبوتر در حالی كه برگ زيتون تازهای به منقار داشت، نزد نوح بازگشت. پس نوح فهميد كه در بيشتر نقاط، آب فرو نشسته است. 12 يک هفته بعد، نوح باز همان كبوتر را رها كرد، ولی اين بار كبوتر باز نگشت. 13 يک ماه پس از رها كردن كبوتر، نوح پوشش كشتی را برداشت و به بيرون نگريست و ديد كه سطح زمين خشک شده است. 14 هشت هفتهٔ ديگر هم گذشت و سرانجام همه جا خشک شد. 15 در اين هنگام خدا به نوح فرمود: «اينک زمان آن رسيده كه همه از كشتی خارج شويد. 17 تمام حيوانات، پرندگان و خزندگان را رها كن تا توليد مثل كنند و بر روی زمين زياد شوند.» 18 پس نوح با همسر و پسران و عروسانش از كشتی بيرون آمد. تمام حيوانات و خزندگان و پرندگان نيز دستهدسته از كشتی خارج شدند. 20 آنگاه نوح قربانگاهی برای خداوند ساخت و از هر حيوان و پرندهٔ حلال گوشت بر آن قربانی كرد. 21 خداوند از اين عمل نوح خشنود گرديد و با خود گفت: «من بار ديگر زمين را به خاطر انسان كه دلش از كودكی به طرف گناه متمايل است، لعنت نخواهم كرد و اينچنين تمام موجودات زنده را از بين نخواهم برد. 22 تا زمانی كه جهان باقی است، كشت و زرع، سرما و گرما، زمستان و تابستان، و روز و شب همچنان برقرار خواهد بود.»

Верен

1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. 2 И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. 6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. 12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. 13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. 14 А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна. 15 Тогава Бог говори на Ной и каза: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно* по земята, да се плодят и да се умножават по земята. 18 И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му. 19 И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега. 20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара. 21 И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر | Верен | 1.Mose 8