1.Mose 47 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

1 يوسف به حضور فرعون رفت و به او خبر داد و گفت: «پدرم و برادرانم با گلهها و رمهها و هر آنچه كه داشتهاند از كنعان به اينجا آمدهاند، و الان در جوشن هستند.» 2 او پنج نفر از برادرانش را که با خود آورده بود، به فرعون معرفی كرد. 3 فرعون از آنها پرسيد: «شغل شما چيست؟» گفتند: «ما هم مثل اجدادمان چوپان هستيم. 4 آمدهايم در مصر زندگی كنيم، زيرا در كنعان به علت قحطی شديد برای گلههای ما چراگاهی نيست. التماس میكنيم به ما اجازه دهيد در جوشن ساكن شويم.» 5 فرعون به يوسف گفت: «حال كه پدرت و برادرانت به اينجا آمدهاند، هر جايی را كه میخواهی به آنها بده. بگذار در جوشن كه بهترين ناحيهٔ مصر است ساكن شوند. اگر افراد شايستهای بين آنها هست، آنها را بر گلههای من نيز بگمار.» 7 سپس يوسف، پدرش يعقوب را نزد فرعون آورد، و يعقوب فرعون را بركت داد. 8 فرعون از يعقوب پرسيد: «چند سال از عمرت میگذرد؟» 9 يعقوب جواب داد: «صد و سی سال دارم و سالهای عمرم را در غربت گذراندهام. عمرم كوتاه و پر از رنج بوده است و به سالهای عمر اجدادم كه در غربت میزيستند، نمیرسد.» 10 يعقوب پيش از رفتن، بار ديگر فرعون را بركت داد. 11 آنگاه يوسف چنانكه فرعون دستور داده بود بهترين ناحيهٔ مصر، يعنی ناحيهٔ رعمسيس را برای پدر و برادرانش تعيين كرد و آنها را در آنجا مستقر نمود، 12 و يوسف برحسب تعدادشان خوراک كافی در اختيار آنها گذاشت.

قحطی

13 قحطی روزبهروز شدت میگرفت به طوری كه همه مردم مصر و كنعان گرسنگی میكشيدند. 14 يوسف تمام پولهای مردم مصر و كنعان را در مقابل غلههايی كه خريده بودند، جمع كرد و در خزانههای فرعون ريخت. 15 وقتی پولِ مردم تمام شد، نزد يوسف آمده، گفتند: «ديگر پولی نداريم كه به عوض غله بدهيم. به ما خوراک بده. نگذار از گرسنگی بميريم.» 16 يوسف در جواب ايشان گفت: «اگر پول شما تمام شده، چارپايان خود را به من بدهيد تا در مقابل، به شما غله بدهم.» 17 آنها چارهای نداشتند جز اين كه چهار پايان خود را به يوسف بدهند تا به ايشان نان بدهد. به اين ترتيب در عرض يک سال، تمام اسبها و الاغها و گلهها و رمههای مصر از آنِ فرعون گرديد. 18 سال بعد، آنها بار ديگر نزد يوسف آمده، گفتند: «ای سَروَر ما، پول ما تمام شده و تمامی گلهها و رمههای ما نيز از آن تو شده است. ديگر چيزی برای ما باقی نمانده جز خودمان و زمينهايمان. 19 نگذار از گرسنگی بميريم؛ نگذار زمينهايمان از بين بروند. ما و زمينهايمان را بخر و ما با زمينهايمان مالِ فرعون خواهيم شد. به ما غذا بده تا زنده بمانيم و بذر بده تا زمينها باير نمانند.» 20 پس يوسف تمامی زمين مصر را برای فرعون خريد. مصريان زمينهای خود را به او فروختند، زيرا قحطی بسيار شديد بود. 21 به اين طريق مردمِ سراسر مصر غلامان فرعون شدند. 22 تنها زمينی كه يوسف نخريد، زمين كاهنان بود، زيرا فرعون خوراک آنها را به آنها میداد و نيازی به فروش زمين خود نداشتند. 23 آنگاه يوسف به مردم مصر گفت: «من شما و زمينهای شما را برای فرعون خريدهام. حالا به شما بذر میدهم تا رفته در زمينها بكاريد. 24 موقع برداشت محصول، يک پنجم آن را به فرعون بدهيد و بقيه را برای كشت سال بعد و خوراک خود و خانوادههايتان نگاه داريد.» 25 آنها گفتند: «تو در حق ما خوبی كردهای و جان ما را نجات دادهای، بنابراين غلامان فرعون خواهيم بود.» 26 پس يوسف در تمامی سرزمين مصر مقرر نمود كه از آن به بعد، هر ساله يک پنجم از تمامی محصول به عنوان ماليات به فرعون داده شود. محصول زمينهای كاهنان مشمول اين قانون نبود. اين قانون هنوز هم به قوت خود باقی است. 27 پس بنیاسرائيل در سرزمين مصر در ناحيهٔ جوشن ساكن شدند و بر تعداد و ثروت آنها پيوسته افزوده میشد. 28 يعقوب بعد از رفتن به مصر، هفده سال ديگر زندگی كرد و در سن صد و چهل و هفت سالگی درگذشت. 29 او در روزهای آخر عمرش، يوسف را نزد خود خواند و به او گفت: «دستت را زير ران من بگذار و سوگند ياد كن كه مرا در مصر دفن نكنی. 30 بعد از مردنم جسد مرا از سرزمين مصر برده، در كنار اجدادم دفن كن.» يوسف به او قول داد كه اين كار را بكند. 31 يعقوب گفت: «برايم قسم بخور كه اين كار را خواهی كرد.» وقتی يوسف برايش قسم خورد، يعقوب خدا را شكر كرد و با خيال راحت در بسترش دراز كشيد.

Верен

1 И така, Йосиф влезе при фараона и му съобщи, като каза: Баща ми и братята ми, овцете им и говедата им, всичко, което имат, дойдоха от ханаанската земя и сега са в гесенската земя. 2 И взе от братята си петима мъже и ги представи на фараона. 3 И фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на фараона: Слугите ти са овчари, и ние, и бащите ни. 4 И казаха на фараона: Дойдохме да поживеем като чужденци в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в ханаанската земя. Затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в гесенската земя. 5 И фараонът говори на Йосиф, и каза: Баща ти и братята ти дойдоха при теб. 6 Египетската земя е пред теб, настани баща си и братята си в най-добрата част от земята, нека живеят в гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги за надзиратели над моя добитък. 7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона, и Яков благослови фараона. 8 И фараонът каза на Яков: Колко е броят на годините на живота ти? 9 И Яков каза на фараона: Броят на годините на странстването ми на земята е сто и тридесет години*. Малко и зли са били дните на годините на живота ми и не достигат дните на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване. 10 И като благослови фараона, Яков излезе от присъствието на фараона. 11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде владение в египетската земя, в най-добрата част от земята, в рамесийската земя, както заповяда фараонът. 12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според броя на децата им. 13 А хляб нямаше по цялата земя, защото гладът беше много тежък и египетската земя и ханаанската земя изнемогваха от глад. 14 И Йосиф събра всичките пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха. И Йосиф донесе парите във фараоновия дом. 15 И като се свършиха всичките пари в египетската земя и ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб! Защо да умираме пред теб, понеже се свършиха парите? 16 А Йосиф каза: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. 17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, овцете, говедата и магаретата им. И така, през онази година той ги нахрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18 И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19 Защо и ние да измрем пред очите ти, и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята. 20 И Йосиф купи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях. Така земята стана собственост на фараона. 21 И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области. 22 Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде, затова не продадоха земята си. 23 Тогава Йосиф каза на народа: Ето, днес купих вас и земята ви за фараона. Ето ви семе, засейте земята. 24 И във времето на плода ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас – за да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. 25 И те казаха: Ти запази живота ни. Нека намерим благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на фараона. 26 И Йосиф постанови тази наредба в египетската земя, както е и до днес: да се дава петата част на фараона. Само единствено земята на жреците не стана собственост на фараона. 27 И Израил се засели в египетската земя, в гесенската земя, където придобиваха владения, бяха плодовити и много се умножиха. 28 И Яков живя седемнадесет години в египетската земя, така че броят на годините на живота на Яков стана сто четиридесет и седем години*. 29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, сложи, моля те, ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми окажеш тази милост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той каза: Ще направя, както си казал. 31 И Яков каза: Закълни ми се! И той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر | Верен | 1.Mose 47

قحطی