1يوشع مردان جنگی قبايل رئوبين، جاد و نصف قبيلهٔ منسی را به حضور طلبيد2و به ايشان چنين فرمود: «هر چه موسی خدمتگزار خداوند به شما امر فرموده بود، انجام دادهايد، و تمام دستورات مرا نيز اطاعت كردهايد.3هر چند جنگ خيلی طول كشيد، ولی شما در اين مدت برادران خود را ترک نكرديد بلكه مأموريتی را كه خداوند، خدايتان به شما داده بود، انجام داديد.4اكنون خداوند، خدای شما مطابق وعدهٔ خود، به برادرانتان پيروزی و آرامش بخشيده است. پس به خانههای خود در آن سوس رود اردن كه خداوند توسط خدمتگزار خود موسی به شما به ملكيت داده است، برگرديد.5به دقت آنچه را كه موسی به شما دستور داده است، انجام دهيد: خداوند، خدای خود را دوست بداريد، در راه او گام برداريد، احكامش را اطاعت كنيد، به او بچسبيد و با دل و جان او را خدمت نماييد.»6پس يوشع آنها را بركت داده، ايشان را به خانههايشان روانه ساخت.7(موسی قبلاً در شرق رود اردن به نصف قبيلهٔ منسی زمين داده بود، و يوشع هم در غرب رود اردن به نصف ديگر آن قبيله، در ميان قبايل ديگر، زمين بخشيد.) در حالی كه مردان جنگی عازم خانههای خود بودند، يوشع ايشان را بركت داده، گفت: «با ثروت بسيار، گله و رمههای بیشمار، طلا و نقره، مس و آهن، و پوشاک فراوان به خانههای خود بازگرديد و اين غنايم را با بستگان خود تقسيم نماييد.»9پس مردان جنگی قبايل رئوبين، جاد، و نصف قبيلهٔ منسی، بنیاسرائيل را در شيلوه در سرزمين كنعان ترک نمودند و به سوی سرزمين خود در جلعاد كه بنا به دستور خداوند به موسی، آن را تصرف كرده بودند، روانه شدند.
قربانگاه كنار رود اردن
10وقتی قبايل رئوبين، جاد و نصف قبيله منسی به جليلوت در كنار رود اردن در كنعان رسيدند، قربانگاه بسيار بزرگ و چشمگيری در كنار رود اردن بنا كردند. اما هنگامی كه بقيهٔ قبايل اسرائيل اين را شنيدند، در شيلوه جمع شدند تا به جنگ آنها بروند.13ولی اول، عدهای را به رهبری فينحاس پسر العازار كاهن نزد ايشان به سرزمين جلعاد فرستادند.14افرادی كه همراه فينحاس رفتند ده نفر بودند كه هر كدام از آنها مقام سرپرستی خاندانی را بر عهده داشتند و به نمايندگی از طرف قبيلهٔ خود آمده بودند.15وقتی اين گروه به نزد قبايل رئوبين، جاد و نصف قبيلهٔ منسی در سرزمين جلعاد رسيدند،16به نمايندگی از طرف تمام قوم خداوند گفتند: «چرا از پيروی خداوند برگشتهايد و با ساختن اين قربانگاه از او روگردان شده، بر ضد خدای اسرائيل برخاستهايد؟17آيا عقوبت پرستش بت بعل فغور* برای ما كم بود؟ مگر فراموش كردهايد چه بلای وحشتناكی بر قوم خداوند عارض شد، به طوری که هنوز هم از آن كاملاً آزاد نشدهايم؟ مگر نمیدانيد اگر امروز از دستور خداوند سرپيچی كنيد فردا او بار ديگر بر همهٔ قوم اسرائيل خشمگين خواهد شد؟19اگر زمين شما برای عبادت خداوند مناسب نيست، بهتر است به سرزمين خداوند كه خيمهٔ عبادت در آنجاست بياييد و در اين سرزمين با ما زندگی كنيد، و با ساختن يک قربانگاه ديگر علاوه بر قربانگاهی كه برای خداوند، خدای ما ساخته شده است، بر ضد خداوند و بر ضد ما برنخيزيد.20آيا فراموش كردهايد كه وقتی عخان پسر زارح مال حرام را برداشت، نه فقط او بلكه تمام قوم اسرائيل با او مجازات شدند؟»21قبايل رئوبين، جاد و نصف قبيلهٔ منسی به نمايندگان قبايل چنين پاسخ دادند:22«خداوند، خدای خدايان میداند كه قصد ما از بنای اين قربانگاه چه بوده است و میخواهيم شما نيز بدانيد. اگر ما با اين كار از پيروی خداوند روگردان شدهايم و به او خيانت ورزيدهايم، شما ما را زنده نگذاريد.23اگر از خداوند برگشته و اين قربانگاه را ساختهايم تا روی آن قربانی سوختنی، هديه آردی و قربانی سلامتی تقديم كنيم، خداوند خودش ما را مجازات كند.24ما اين كار را از روی احتياط انجام دادهايم، چون میترسيم در آينده فرزندان شما به فرزندان ما بگويند: شما حق نداريد خداوند، خدای اسرائيل را پرستش كنيد،25زيرا شما سهمی در خداوند نداريد. خداوند رود اردن را بين ما و شما قرار داده است. و به اين ترتيب فرزندان شما، فرزندان ما را از پرستش خداوند باز دارند.26پس تصميم گرفتيم آن قربانگاه را بنا كنيم، البته نه برای تقديم قربانی سوختنی و ساير قربانیها، بلكه تا بين ما و شما و فرزندانمان شاهدی باشد كه ما هم حق داريم در خانهٔ خداوند او را با تقديم قربانیهای سوختنی و سلامتی پرستش نماييم، و اگر فرزندان شما به فرزندان ما بگويند: شما سهمی در خداوند نداريد،28فرزندان ما بتوانند بگويند: اين قربانگاه را نگاه كنيد كه پدران ما از روی نمونهٔ قربانگاه خداوند ساختهاند. اين قربانگاه، برای تقديم قربانیهای سوختنی و ساير قربانیها نيست بلكه نشانهٔ اين است كه ما هم حق داريم بياييم و خدا را بپرستيم.29ما هرگز از پيروی خداوند دست برنمیداريم و با ساختن قربانگاهی برای تقديم قربانی سوختنی، هديهٔ آردی و ساير قربانیها از دستورات او سرپيچی نمیكنيم. ما میدانيم تنها قربانگاهی كه بايد بر آن قربانی كرد، همان است كه در عبادتگاه خداوند قرار دارد.»30فينحاس كاهن و نمايندگان قبايل بنیاسرائيل كه همراه وی بودند، چون اين سخنان را از قبيلههای رئوبين، جاد و نصف قبيلهٔ منسی شنيدند، قانع شدند.31فينحاس به ايشان گفت: «امروز فهميديم كه خداوند در ميان ماست، زيرا شما بر ضد او برنخاستهايد بلكه برعكس، قوم ما را از نابودی نجات دادهايد.»32پس فينحاس و نمايندگان، از جلعاد به كنعان بازگشتند و هر آنچه را كه شنيده بودند به بنیاسرائيل گزارش دادند.33با شنيدن گزارش آنها، همهٔ مردم اسرائيل شاد شدند و خدا را شكر نمودند و ديگر سخنی از جنگ با قبايل رئوبين و جاد و يا خراب كردن سرزمين آنها به ميان نيامد.34قبايل رئوبين و جاد آن قربانگاهی را كه بنا كرده بودند«قربانگاه شاهد» ناميدند و گفتند: «اين قربانگاه بين ما و برادران ما شاهد است كه خداوند، خدای ما نيز هست.»
Верен
1Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината от манасиевото племе2и им каза: Вие спазихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което ви заповядах.3Не оставихте братята си през това дълго време чак до днес и опазихте заповяданото чрез заповедта на ГОСПОДА, своя Бог.4И сега ГОСПОД, вашият Бог, даде почивката на братята ви, както им обеща; затова сега се върнете и идете в шатрите си, в земята на притежанието си, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви даде оттатък Йордан.5Само добре внимавайте да спазвате заповедта и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда: да любите ГОСПОДА, своя Бог, и да ходите във всичките Му пътища, да спазвате заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа.6И Иисус ги благослови и ги изпрати и те отидоха в шатрите си.7А на половината от манасиевото племе Мойсей беше дал наследство във Васан, а на другата половина Иисус даде наследство между братята им отсам Йордан, на запад. И когато ги изпрати в шатрите им, Иисус ги благослови*,8и им говори и каза: Върнете се в шатрите си с много богатства, с твърде много добитък, със сребро и със злато, и с бронз, и с желязо, и с твърде много дрехи; и разделете плячката от враговете си с братята си.9И синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе се върнаха и отпътуваха от израилевите синове, от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя, в земята на притежанието си, която бяха придобили според ГОСПОДНАТА заповед чрез Мойсей*.10И когато дойдоха в околността на Йордан, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе издигнаха там олтар, при Йордан, голям и внушителен олтар.11А израилевите синове чуха да се казва: Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе са издигнали олтар от страната на ханаанската земя, в околността на Йордан, към израилевите синове.12И когато израилевите синове чуха това, цялото общество на израилевите синове се събра в Сило, за да излязат на война срещу тях.13После израилевите синове изпратиха до синовете на Рувим и до синовете на Гад, и до половината от манасиевото племе в галаадската земя Финеес, сина на свещеника Елеазар,14и с него десет първенци, по един първенец за всеки бащин дом от всички израилеви племена; и всеки от тях беше главата на бащиния си дом между израилевите хиляди.15И те дойдоха при синовете на Рувим и при синовете на Гад, и при половината от манасиевото племе в галаадската земя и говориха с тях, и казаха:16Така казва цялото общество на ГОСПОДА: Каква е тази измяна, която сте извършили против Израилевия Бог, като сте се отвърнали днес от следването на ГОСПОДА и сте си издигнали олтар, за да се разбунтувате днес против ГОСПОДАст. 11;?17Малко ли ни е беззаконието на Фегор, от което не сме се очистили и до днес, и заради него дойде язва върху обществото на ГОСПОДА,18че и вие днес се отвръщате от следването на ГОСПОДА! И ако днес се разбунтувате против ГОСПОДА, Той утре ще се разгневи против цялото израилево общество.19Но ако земята на вашето притежание е нечиста, тогава преминете в земята на ГОСПОДНОТО притежание, където стои ГОСПОДНАТА скиния, и вземете притежание между нас. Само не се бунтувайте против ГОСПОДА и не се бунтувайте против нас, като си издигате друг олтар освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог!20Нали Ахан, синът на Зара, извърши престъпление с прокълнатото и гняв падна върху цялото израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.21Тогава синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе отговориха и казаха на началниците на израилевите хиляди:22Бог на боговете, ГОСПОД, Бог на боговете, ГОСПОД – Той знае и нека узнае и Израил: ако сме сторили това в бунт или в измяна срещу ГОСПОДА, то не ни спасявай днес!23Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от следването на ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне или хлебен принос, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека ГОСПОД издири това! –24и ако не сме сторили това от загриженост за нещо, като казахме: В бъдещите дни вашите синове може да говорят на нашите синове и да кажат: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?25ГОСПОД е поставил Йордан за граница между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад – вие нямате дял в ГОСПОДА! Така синовете ви може да отклонят нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.26Затова казахме: Нека се заемем да издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,27а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, за да извършваме служението на ГОСПОДА пред Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си жертви, за да не могат в бъдеще вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА!28Затова казахме: Ако се случи в бъдеще да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще кажем: Ето подобието на ГОСПОДНИЯ олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, а за свидетелство между нас и васст. 27;.29Далеч да бъде от нас да се разбунтуваме против ГОСПОДА и да се отвърнем днес от следването на ГОСПОДА, като си издигнем друг олтар за всеизгаряне, за хлебен принос и за жертва освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му!30И свещеникът Финеес и първенците на обществото, началниците на израилевите хиляди, които бяха с него, чуха думите, които говориха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия и те им се видяха добри.31И Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим и на синовете на Гад и на синовете на Манасия: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не сте извършили тази измяна против ГОСПОДА. Сега избавихте израилевите синове от ръката на ГОСПОДА.32И Финеес, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от синовете на Рувим и от синовете на Гад, от галаадската земя в ханаанската земя при израилевите синове, и им донесоха известие.33И това нещо се видя добро на израилевите синове и израилевите синове благословиха Бога, и не говореха повече да отидат на бой срещу тях, за да погубят земята, където живееха синовете на Рувим и синовете на Гад.34И синовете на Рувим и синовете на Гад нарекоха олтара свидетел, защото казаха: Той е свидетел между насст. 27;, че ГОСПОД е Бог.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.